Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

„Броят на видените НЛО не престава да се покачва и изглежда, че тази инвазия няма да има край. Само през юни 1952 г. са наблюдавани 250 НЛО, за които е докладвано на германските военновъздушни сили. Днес документацията на проекта за НЛО BLUE BOOK съдържа над 2000 доклада за наблюдавани обекти, от които 25 % са заведени като НЕИДЕНТИФИЦИРАНИ. Феноменът прие такива измерения, че предизвика интереса и на други служби. През септември в официалните разследвания с готовност се включи и американското всевластно и прословуто ЦРУ, за да «провери» дали проблемът с летящите чинии не застрашава националната сигурност и дали не е нужно разследване. Документите на ЦРУ от този период са разсекретени от американския президент Джими Картър през 1977 година… (виж «НЛО — доказателствата»). На 11 септември 1952 г. Маршал Чедуъл, зам. директор на научния отдел на ЦРУ, докладва на директора на ЦРУ, че е изградена световна сигнализационна система и всички основни въздушни бази имат заповед да залавят неидентифицирани летящи обекти … Летящите чинии имат две опасни страни. Първата е психологическото въздействие върху хората, втората — уязвимостта на въздушното пространство на САЩ… От практическа гледна точка се препоръчва… «воденето на политика, която да определя какво да се съобщава на обществеността». Основавайки се на нашите изследователски програми, ЦРУ трябва да развие политика на откритата информация и да я предостави на Националния съвет по сигурността, защото така се ограничава до минимум рискът от паника.“

По думите на майор Кехой, това означава „хитра и безцеремонна цензура, за да се унищожи вярата на обществото в НЛО“ . За тази цел ЦРУ организира тайна среща в Пентагона с представители на военновъздушните сили и учени, които анализират доказателствения материал за НЛО… Срещата продължава от 14 до 18 януари 1953 г. и се ръководи от д-р Х. Р. Робъртсън от университета в Калифорния; наречена е на негово име ROBERTSON PANEL.

Моментът е подходящ. В началото на ноември е избран нов президент — генерал Дуайт Д. Айзенхауер. Айзенхауер полага клетва в края на януари. Дотогава на президента трябвало да се предложи нова успешна програма.

В секретен документ от 18 ноември 1952 г. директорът на ЦРУ адмирал Роско Хилънкотър разяснява темата НЛО на новия президент:

„На първо място импликациите за националната сигурност показват, че мотивите и окончателните намерения на посетителите до момента са напълно неясни. Към това трябва да се прибави очебийното покачване на разузнавателните полети на тези кораби във времето от май до септември тази година, което дава сериозно основание да се смята, че предстоят нови инвазии. Поради това, както и заради очевидните международни и технологични причини и неотложната необходимост на всяка цена да се избегне паниката, следствената комисия на Majestic-12 взе единодушно решение, че новата администрация трябва да продължи строгите предохранителни мерки… Последният ден комисията прие «възпитателна програма» за обществото, която с помощта на всички необходими служби трябва да преследва две основни цели: възпитаниеи банализация. Целта на банализацията е да намали обществения интерес към «летящите чинии» и това трябва да се постигне с помощта на масмедии като телевизия, филми и статии. Те ще коментират истински случаи, предизвикали смущението на обществото, но впоследствие ще ги развенчават. Както при триковете на илюзионистите: интересът е по-слаб когато загадката бъде обяснена… Служителите на националната сигурност трябва да предприемат всички необходими мерки, за да лишат неидентифицираните летящи обекти от особения им статус, от загадъчността, които имат сред хората.“

Говорителят на военновъздушните сили Алберт М. Чоп заявява:

„За целите на «бъдещата разяснителна кампания» ни бе препоръчано да се публикуват статии и всякакви интервюта, които да иронизират информациите за НЛО.“

Капитан Ръпълт допълва:

„Но това не е най-лошото. На нас ни бе заповядано да държим в тайна забелязаните НЛО, а ако някоя новина прибързано стигне до обществеността, да я обясняваме с друго (въздушен балон, облак, фалшификация — бел.авт.) и да направим всичко възможно да изчезне колкото се може по-бързо. Ако не намерехме сполучливо обяснение, трябваше просто да иронизираме свидетелите.“

В следващите месеци Чоп и Ръпълт напускат службата си във военновъздушните сили.

Политиката на ЦРУ за банализиране и осмиване е повече от успешна. Доколко, разбираме от едно открито писмо от 4 септември 1987 г. на инициативата „Справедливост за военния персонал“ (Justice for Military Personnel, JMP) до тогавашния президент Роналд Рейгън: