Ян Хелсинг: Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Съществуват две плоскости на Едната е общото, т.нар. публично становище, което се разпространява от масмедиите и по — късно хората, които са го документирали, го превръщат в история. От другата страна са събитията, които не стават публично достояние. Това е светът на тайните ложи и общества, в които се смесват капитали, политика, икономика и религия. На тази плоскост се създават нации, подклаждат се войни, издигат се президенти или — в случай че не действат, както се очаква от тях — биват елиминирани.

Хората, изградили мнението си въз основа на медиите (вестници, телевизия, радио), както и на училищните занятия и популярната литература, познават само незначителна част от това, което ще ви разкрия на следващите страници. Изказвания като: „Никога не съм го чувал“ са разбираеми, защото тайните, съответно влиянието на една тайна ложа постигат целта си само когато останат тайна. Самото й съществуване показва, че има нещо, което е достатъчно важно за братството, за да го крие от другите.

Какво би могло да е то?

Както ще видим, мнозина братя от какви ли не тайни кръгове заемат постове, за които човек само може да си мечтае Това показва, че каквото и да укриват, го пазят за себе си и дължат позицията си на него.

Позволете ми още тук да подхвърля един малък пример, за да изясня какво имам предвид.

Една от големите организации, която дърпа конците в САЩ, е CFR (Council of Foreign Relations = Съвет за външна политика). Това полутайно формирование се доминира от синдиката на Рокфелер и от едно европейско тайно общество, наречено КОМИТЕТ НА 300-ТЕ. (Следва продължение)

В членската листа на „Комитета на 300-те“, която открих в книгата на Джон Колеман „Йерархия на конспираторите“ забелязах и името на

СЪР ДЖОН ДЖ. ЛОУДЪН.

Той е представител на N. M. Rothschild Bank в Лондон. Останалите му постове са, както следва: председател на Международния консултантски комитет на Chase Manhattan Bank (Рокфелер), председател на Royal Dutch Petroleum, директор на Shell Petroleum Company Ltd. и управител на фондация „Форд“.

Всичко това показва ненормално много власт и влияние в ръцете на един — единствен човек. Но как е заел тези постове?

Точно тук е мястото на тайните общества и ордени, на които е член. В случая — на „Комитета на 300-те“, където има 300 души от неговия калибър (и той определено не е най-властният). Представете си, че решенията и заключенията, които се одобряват на техните срещи, оказват огромно влияние върху случващото се в нашия свят.

Тези хора пазят тайните си от обществото. Те знаят нещо, което ние не знаем, и затова се наричат Илюминати (просветените, знаещите) и имат неописуема власт. Не бихте ли искали да узнаете какво е то, какво крият от вас?

Почти без изключение всички тайни се отнасят до миналото на нашата планета, историята за възникването на човека (къде и как), причината за неговата поява, т.нар. НЛО и последствията от всичко това. (НЛО е популярното название на повечето дискови или с формата на пура летящи тела, които се задвижват с две противоположно въртящи се магнитни полета и са от извънземен или земен произход.)

Предполагам, че тук мнозина прочитат думата „НЛО“ с известно неудоволствие. Точно затова обаче е толкова важно да бъдем отворени за новото — въпреки че темата съвсем не е нова, а точно обратното! Всъщност, когато става дума за НЛО, европейците са не по — малко дезинформирани, отколкото повечето жители на Земята. Отговорни за това са Илюминатите, защото те контролират медиите!

И най-вече в Германия. Със следващия пример бих искал да ви покажа, че темата НЛО има съвсем реална и земна предистория:

Освен ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ, на което подробно ще се спра по — късно, в Третия райх действа още един таен орден, наречен ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ. „Врил“ се занимава почти изцяло с разработки на т.нар. НЛО. За него работят Виктор Шаубергер, д-р В. О. Шуман, както и Шривер, Хабермол, Мите, Еп, Белузо, чиито модели живите английски пилоти от Втората световна война помнят като Foo Fighters. Разработките бележат невероятен напредък, когато според твърденията им през 1936 г. в Шварцвалд е свалена една „не — земна“ летяща чиния, която въпреки падането си, остава почти непокътната.

След като двигателят основно е проучен и анализиран, благодарение на задълбочените знания на „Врил“ за имплозията и антигравитацията, се започва производство на собствени прототипи. Моделите „Врил-7“ (V7) — свръхзвуков хеликоптер с дискова форма (да не се бърка с летящите машини VI и V2) — се оказват толкова сполучливи, че днешните бомбардировачи „Стелт“ на американските военновъздушни сили изглеждат едва ли не като играчка. При тестов полет от 14 февруари 1944 г. в Пеенемюнде 3 3 Пеенемюнде — градче в равнинната местност на остров Узедом в Балтийско море, на границата между Германия и Полша — Бел.прев. разработеният от Рихард Мийте „Врил-7“, снабден с 12 турбоагрегата BMW 028, достига височина от 24 000 м при вертикален старт и 2200 км/ч при полет. Още в края на 1942 г. са произведени няколко екземпляра на самолетите с дискова форма RFZ-6 (Rundflugzeug) под името „Хаунебу II“ Те са с радиус от около 32 м и с височина на средната ос 11 м. Летят близко над земната повърхност със скорост над 6000 км/ч. Пределната дължина на полета е 55 часа, самолетът излита вертикално, лети хоризонтално и вертикално и може да прави завои под прав ъгъл (типичния начин на движение на наблюдаваните по цял свят НЛО). По — късните разработки на „Врил“ са още по — успешни: в началото на 1945 г. те вече обикалят земното кълбо за няколко часа. Една по — късна версия на „Хаунебу II“ кораб с голяма вместимост, е с радиус 120 м и е обзаведен със спални помещения. Помислете: за какво са били нужни спални помещения, когато само за няколко часа той е можел да обиколи Земята? (Повече за обществото „Врил“ и неговото развитие в съответната глава.)