Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

„Разбира се! Ние сме избраният народ! Вие сте гои.“

Не искам да кажа, че всеки евреин вярва в Талмуда и в Мозаичните закони, както и не всяко дете, израснало в християнско семейство, вярва в Христос. Настоящата книга засяга някои от хората, които се ръководят от подобни на горните „афоризми“, и описва действията, продиктувани от техните убеждения.

Мислите ли, че цитираните откъси са умотворения на някакви германски нацисти, „лошите“ на тази планета? Много се заблуждавате! Талмудът, последната инстанция на ортодоксалния юдаизъм, е най-ниската точка на моралната и духовната поквара. Където и да са пребивавали, изповядващите философията на Мозаичните закони стават легендарни със своята изкривеност и низко умение да се възползват от всички, с които влизат в контакт. Хората едновременно ги презирали и се страхували от тях. Заради измамите си те са били гонени от всички.

Евреите са били гонени от Англия през 1290 и 1655 г. от Франция — през 1306 и 1682 г., от Унгария — през 1360–1582 г., от Белгия — през 1370–1700 г., от Словакия — през 1380–1744 г., както и от Холандия, Австрия, Испания, Португалия, Италия, Бавария и други европейски страни.

Точно за тях се отнасят думите на Христос. „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44).

Това е наистина единствената причина, поради която той е убит от същите тези евреи: фарисеите!

Мартин Лутерзаявява следното:

„Бях решил да не пиша повече нищо относно евреите, нито да ги критикувам. Но тъй като тези жалки, зли хора не престават да се опитват да спечелят нас, християните, на тяхна страна, реших да разпространя тази брошура, за да засвидетелствам, че съм от онези, които се противопоставят на порочните им посегателства. Никога не бих допуснал, че един християнин ще позволи да бъде прилъган от тях, за да сподели изгнанието и мизерията им. Но дяволът ръководи този свят и където Бог не е, дяволът лесно поема кормилото не само сред слабите, но и сред силните. Бог да ни е на помощ. Амин. Те подсилват вярата и злъчната си омраза срещу нас, казвайки“:

„Дръжте се. Вижте как Бог, който не напуска своя народ в изгнание, е сред нас. Ние не работим, ние се наслаждаваме на хубави и мързеливи дни, а прокълнатите гоими работят за нас. Ние получаваме парите им, затова сме техни господари, а те наши слуги. Дръжте се, скъпи деца на Израил. Най-хубавото тепърва ни предстои! Нашият Месия ще дойде и ще ни донесе лихвите и хемдата (евр.: владения, желания) на небесата. Та нима техният Талмуд и техните равини не заявяват, че за евреина не е грях да убие езичник, но е грях, ако убие брат евреин! И също не е грях, ако евреин не устои на клетвата си пред езичник. Да крадат и ограбват (както и правят, бивайки лихвари), за тях е божествена служба, т.е. смята, че не могат да ни причинят зло дори да искат, защото са благородници и обрязани светци; ние пък сме гоими. Те са господарите на този свят, а ние сме техни слуги, та дори и техен добитък. Ако някой мисли, че преувеличавам, се лъже — аз дори не казвам достатъчно. Виждам как пишат срещу нас и ни желаят зло в техните училища и молитви. Те ни ограбват чрез лихварство и ни мамят с всевъзможни трикове…“

Последното нещо, което Мартин Лутер е написал относно евреите, е:

„Нека ви кажа, че евреите хулят и сквернят името на нашия Спасител ден след ден. Поради това, милорди и дами, вие трябва не да ги търпите, а да ги прогоните. Те са наши обществени врагове, които непрестанно хулят нашия Господ Исус Христос. Те наричат… Мария блудница и нейния син незаконороден… Ако можеха да ни убият, биха го сторили; между другото много от тях убиват християни, особено онези, правещи се на хирурзи и доктори. Те знаят как да боравят с медикаментите, подобно на италианците — Борджиите и Медичите — които давали отрови, убиващи след час или след един месец.“

Трябва ли Мартин Лутер да бъде винен за това, че е бил яростен противник на евреите? Естествено не! Повече от ясно е, че той се възпротивява срещу фундаменталнатаТалмудична философия, която мотивира мнозина като Ротшилдови. Читателите вероятно биха се изненадали, че някои от прославените американски водачи също са се изказвали далеч по-директно, отколкото Адолф Хитлер.

Бенджамин Франклин(1706–1790) например казва:

„Трябва да предпазим тази млада нация от всякакви коварни влияния… от заплахата, която представляват евреите. В която и държава да са се установявали, ако са били повече, са я принизявали морално и икономически, и вместо да се асимилират, се сегрегират. Те се подиграват и се опитват да подкопаят християнските основи на държавата ни като не се подчиняват на законите; те изграждат държава в държавата и, ако бъдат критикувани за това, се опитват финансово да ни задушат…“