Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

На 24 юни 1717 г. четирима представители на четири големи британски ложи се срещат в Лондон и учредяват Английската велика ложа, която наричат МАЙЧИНА ЛОЖА. Новата система за посвещаване в степени има три нива — ученик, калфа и майстор — т.нар. СИНИ степени (в Германия — степени на Йоан). Решението на Великата ложа е Хановерите да останат на английския трон и през 1737 г. тя посвещава Фридрих, принца на Уелс, в първите две степени. По — късно от кралската династия на Хановерите има дори няколко Велики майстори (Аугуст Фридрих, крал Джордж IV, крал Едуард VII и крал Джордж VI). Те обаче имат врагове. След свалянето на Якоб II през 1688 г. поддръжниците на СТЮАРДИТЕ създават общности, между които са и борбените ЯКОБИНИ, за да върнат Стюардите на престола.

За да защитят сина на ЯКОБ III, е създадено ново масонско разклонение — ЛОЖАТА НА ШОТЛАНДСКИТЕ ТАМПЛИЕРИ (основана през 1725 г. от Майкъл Рамзи), която е приемник на някогашните Тамплиери. Тя има още по — високи степени от Майчината ложа в Лондон, което е опит да привлече техни членове.

През 1736 г. е създадена ШОТЛАНДСКАТА ВЕЛИКА ЛОЖА, която ограничава до минимум занаятчийството и на преден план поставя мистицизма. В шотландските ложи масоните — тамплиери са нещо толкова обичайно, че по — късно се въвежда и посвещение в Тамплиерската степен.

Както виждате, има две масонски системи, враждуващи помежду си — Хановерите от МАЙЧИНАТА ЛОЖА и Стюардите на ШОТЛАНДСКИТЕ ТАМПЛИЕРИ. Кой би могъл да е непознатият Трети, който би имал интерес от тяхната борба?

Може би са ИЛЮМИНАТИТЕ?

Съществуват много загадки около тайния център на международното банково дело — РОТШИЛД.

През 1750 г. МАЙЕР АМШЕЛ БАУЕР наследява банката на баща си във Франкфурт и променя името си на РОТШИЛД (по червената табелка, висяща над входната врата, знак на успелите евреи — революционери в Източна Европа). Майер се жени и има пет сина и пет дъщери. Имената на синовете му са: Натан, Амшел, Саломон, Калман (Карл) и Яков (Джеймс). Възходът му се ускорява, когато получава благословията на ПРИНЦ ВИЛХЕЛМ IX ФОН ХАСЕН-ХА-НАУ, който го взема със себе си на масонски срещи в Германия. Принц Вилхелм, който е приятел на ХАНОВЕРИТЕ, има забележителен паричен приход от отдаване на войски на английския (хановерски) крал. Това са същите военни части, които по — късно се сражават с армията на Джордж Вашингтон при Валей Фордж — Ротшилд става личен банкер на Вилхелм.

Поради политическите размирици принц Вилхелм бяга от Дания и поверява заплатите на войската, 600 000 лири, на съхранение в банка Ротшилд. НАТАН РОТШИЛД (най-големият син на Майер Амшел) от своя страна, взема тези пари, за да открие банка в Лондон. Златото за обезпечаване на банката е на East India Company. По онова време Натан реализира четирикратни печалби от парични заеми (в банкноти) на ДЮКА от УЕЛИНГТЪН, който финансира с тях военни операции. Натан печели и от нелегалната продажба на златото, което трябвало да служи за банков резерв.

Това е началото на гигантското богатство на фамилия Ротшилд. От този момент започва тяхното международно банково дело, в което всеки син открива банка в различна държава — Амшел в Берлин, Саломон във Виена, Якоб в Париж и Колман в Неапол.

Саломон Ротшилд е масон.

МАЙЕР АМШЕЛ РОТШИЛД пише завещанието си, в което изяснява как би трябвало да се борави със семейното богатство в бъдеще. Желанието му е то да се управлява от мъжете и най-възрастният да има решаващ глас при неразбирателства или важни решения. Всички сметки и влогове трябвало да се държат в абсолютна тайна и то най-вече от правителството.

През 1773 г. в къщата на Ротшилдови, намираща се на еврейската улица във Франкфурт, МАЙЕР АМШЕЛ РОТШИЛД трябва да е провел тайна среща с 12 влиятелни и богати еврейски заемодатели (Сионските мъдреци), за да се разработи план за евентуален контрол на цялото световно богатство.

Според твърдението на Хърбърт Дж. Дорси, е обсъждано и това, че АНГЛИЙСКАТА БАНКА вече управлявала голяма част от английското богатство, но се налагал нейният абсолютен контрол, за да може да се завладее цялото световно богатство. В общи черти това е спазено.

Според данните на Дорси и Уилям Тай Кар в книгата им „Пионки в играта“ (Pawns in the Game) това е планът, който в края на краищата става известен като ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ. Протоколите вероятно са се появили столетия по — рано, но РОТШИЛД трябва да ги е преработил и така да са постигнали истинското си предназначение. Протоколите са държани в тайна до 1901 г. когато попадат в ръцете на руския професор Сергей Нилус. Той ги публикувал под името „Еврейската заплаха“ Виктор Марсден ги превежда на английски през 1921 г. Под заглавието Protocols of the learned elders of zion.