Методий - Слово за пренасяне мощите на св. Климент Римски (Слово при пренасяне мощите на преславния Климент, което съдържа исторически разка

Какво задоволство има в намирането мощите на славния между светците Климент и в разказванията (за него) по радостен начин чрез висока беседа на благоверните хора на духа и на ония, които обичат да слушат, а също така какво задоволство е да се предлага и подава небесно и сладко слово в мислено великолепие на обядващите с любезна покана! Какво радостно разказване! Защото, братя, като погледнем мислено на любители на покупки и на придобивници, които обичат да пътуват (ще видим), че те разказват за онова, що им се е случило по пътя, на нетрудещите се бащи, братя, чеда и приятели, а още и на съседи не когато се захване необикновената случка, а когато я свършат и добият желание и успокоение от труда и подвига. Когато изминат много години, тогава разказват, захващайки угощения на ума и езика като това. А ние никога не ще престанем да съобщаваме с ликуване на братята за светлата и щастлива придобивка на мощите на блажения Климент, понеже и сами (знаем, че е отстранил) бедствия, рани, зарази и изкривявания. Защото много хора, като им разказваме, мислят за разказа, че е подправен с нещо сладко, че е спасение от някое море. Ние започваме да съобщаваме високата беседа за духовния пир на преславния Климент, като да предлагаме вкусване от причастие, служейки си с трапеза от истинска вяра, надежда и любов към светеца и с духовно размишление, а за добрите и щастливи дейци още и с подправки към сложените ястия, направени от вкусна храна, която, като се даде на боголюбците, укрепява сърцата им и още при свършването на угощението.

Прочее подкрепената с вяра и любов силна надежда за неизчерпаемото съкровище на блажените св. Климентови мощи неудобно бе затворена в нашия ум и както в натрупани въглища искрата подпаля чрез меко вещество и унищожава, така и мисълта се допираше не само до плътта, а всякога засягаше и ядеше и костите, и мозъка, па изгаряше и вътрешностите. А душата ни се надяваше и подбуждаше и се подтикваше като с жило, като росата на пророческото слово (се привличаше); па не само това, но душата ми отказваше да се утеши, понеже желаеше да види мощите на прославения Климент.

Когато пък получи божие изцеление чрез добрия пастир (Климент) и пожела да добие гълъбови крила, за да достигне до ковчега на блажения Климент, да си почине и да достигне края (на желаното) — човеколюбецът Исус благоволи да подбуди някои от живеещите в Херсон, а особено верния пастир Георги наедно със славния Никифор, който тогава бе поел добре и кротко градското ръководство на царските работи, с множеството и едного, който усърдно съревнуваше наедно със славното духовенство, макар да беше малък по старшинство.

Като стоеше това така от ден за ден и като предстоеше да се захване подвигът — един ден, когато бог благоволи да се яви светецът (той беше 30-ия ден на месец януари), някои от усърдните, откак излязоха от пристанището, тръгнаха с пеене на псалми. А молитвената песен казваше така:

„Не отблъсвай, Клименте, нас, които припадаме с вяра към твоя гроб, но приеми робите на сърцето, които пристъпват към светия ковчег на твоите мощи, молейки се да добият тях, блажените и щедрите, и стадото да се наслади от твоето благоухание, защото бог дава на верните изцеряване и прошка на греховете чрез твоите, славний, молитви и велика милост.“ И така отидохме до щастливия (полу)остров като една неразделима фаланга, която се задържаше не с оръжие, а с песни. А когато желаният (полу)остров вече се явяваше пред очите, един добре напоителен валеж от дъжд из ясно дойде от тегнещите небеса, без да премахне смелостта от нас, желаещите. Като щеше да се захване втората песен, свещеникът, що подсказваше на всички стиховете, по име Соломон, който тогава беше поп при (църквата) „Св. Прокопий“, бе обхванат от тъга и несгода, понеже бе лишен от потребната светлина. Но ето изведнъж с помощта на св. Климент облаците се разпръснаха и луната стана светла, па се освети и въздухът, а около нея се образува светло сияние. Като видя това един, който седеше наедно с главното лице (хероя) на подвига (епископа), бидейки наедно с него на подвижно седалище, и усърдно слушаше, тутакси извика с тия думи: „Отче, бог знае да просвети славно с благодат душите на желаещите приятна светлина по молитвите на св. Климента.“ При тази радост захванахме началото на втората песен славно и безпрепятствено, понеже осветителната сила не пречеше никак; а то (началото) бе такова: „Завладени от божи страх, трепет и сълзи.“ След тази песен отидохме с архиерея към славния (полу)остров и към ковчега.