Методий - Слово за пренасяне мощите на св. Климент Римски (Слово при пренасяне мощите на преславния Климент, което съдържа исторически разка

Като го (архиерея) заобиколихме и се просветихме с достойно поучение, прострени по очи на желаната земя, извършихме цялата утренна, началото на славословието („хвалитните“). А когато дойде средната песен, ненадейно настана от бога едно изпитване за някаква полза на твърдите във вярата. Облаците бяха гъста и нападаха от южната страна на (полу)острова — които, като видя архиереят, прати едного от благоверните по име Дигица, който бе дошъл там, понеже бе добър познавач на местата, да разузнае. Той, като отиде, съобщи, че наближава дъжд. Тогава поради ненамиране мястото на блажения ковчег почнахме търсене и поръчахме да се пее кондакът. Тутакси гъстите облаци, като заминаха към северната страна, откриха в замяна на тъмнотата ясно и прозрачно небо, за да помогне то със звездите си на очите да видят търсените мощи на св. Климент и по този начин чрез доброто дело (подвига) то (небето) се приготви за общ (наедно с хората) подвиг.

А когато певецът пееше четвъртата песен, казвайки на едно място така: „Съкровището вече не е скрито, а светлината е на светилника“, едно ребро от мощите на блажения Климент тури начало така, както някоя утринна звезда се явява пред голямо светило. Докато ние бяхме нажалени, понеже минаха много часове, а нищо не се яви, и насочвахме очи ту към бога, ту към светия ковчег, когато пеехме 6-а песен, в която на едно място се казва: „Защото бог пази костите на праведните, както пее и възпява Давид в псалмите (XXIII, 21)“, светна пред нас светата преславна глава на многопрославения Климент, която, щом съгледа най-напред един, който е настоящият разказвач, изведнъж извика щастливецът с глас: „Радвайте се, отци и братя, в господа! Пак ще река: радвайте се, защото ето блажената глава светна пред нас като светло слънце от дълбочината на ада!“ Щом чуха този глас, всички, развеселени ненадейно, изпращаха хвалебна песен към бога, като пренасяха погледите си от небето към светия ковчег и блъскайки се и бидейки блъскани като към някое непропадащо богатство, вървяха, като искаха да целунат или само да видят светите бисерообразни мощи. За тях бе много и за добиване светост им бе достатъчно да озарят поне лицето си чрез допиране до мощите. А когато духовно веселие озари и зарадва всички с преславно благоухание, тутакси засветиха пред нас от дълбочините и запазените светливи звезди на другите членове, именно самите му свети ръце наедно с блажените бедра и с всички намиращи се членове. И като на мислена твърд от духовно небе, събирайки всички и украсявайки лицата на верните с приличен вървеж, изведнъж се яви най-после, едва не изпущайки глас, котвата, както е и прилично, блажените членове да се явят (по-рано) според достойнството си и тя, макар да бе се изложила на гниене според природата си, пак беше се запазили в своята твърдост. Тутакси се захвана гръмко и общо пение, докато се съберат и най-малките й обагрени частици. Цяла нощ имаше непрекъснато славословие към бога до приличния час за безкръвната жертва и пренасянето на Христа, нашия бог, а само малцина някои мълчеха, както е прилично при такава служба. Това като извърши преподобният архиерей, носейки блаженото ковчеже на глава, сложи го в кораба наедно с един верен, който беше там.

Тръгват към град Херсон с това славословие: „Вземете сега, народи, както в старо време (биде носена) съставената от четири части скиния, вземи, божие херсонско събрание, сега и ковчега на светеца, като привикаш с пеене всички от краищата на света на божествен празник.“ А когато двамата се отдалечиха от полуострова на десетина пъприща около 2 км, боголюбецът градски княз наедно с някои верни и мъдри мъже, които се бяха намерили там, направи достойно посрещане, като обяви нескриваното си идене към нас чрез огън по причина на много свещи. А присъстващите пееха тази песен за светия ковчег: „Нека заобиколим ковчега като кивота, носейки днес в него (в ковчега) не онова, що е носил Мойсей, а апостола, който потопява измамата на невидимия враг.“ Откак пя наедно с нас и похвали находката в (полу)острова и влезе бързо в града, той приготви и извърши достойно посрещане. Като целува блажения ковчег, молеше да го вземем и да го турим за късо време в непостроената тогава от него в името на св. Климент крепостна кула и там да се прочете слово за пренасянето.

Ние го послушахме и турихме ковчега там. След това той пак помоли втори път да го занесем до стената в църквата „Св. Созонт“, която се намира близо при снабдената със зъбци част на крепостта, защото беше вечер и се стичаше голямо множество, та бе неудобно да се занесе блаженият ковчег на мястото. А в първата стража на нощта около 10 ч вечерта, когато настана тишина, архиереят влезе наедно с някои верни и премести преславния Климент в църквата „Св. Леонтий“ и там, откак се събра множеството, извърши се по заповед на архиерея всенощно пение — до полунощ от мъже, а от полунощ до сутринта от калугерки и други благоверни жени, докрая, понеже обичаят на ония верни бил такъв. След това всенощно пение едно всенародно шествие, събрано в същата църква, излезе по целия град. В него можеха да се видят всякакви хора и всякакъв вид верни, че се веселят, просълзяват и подскачат духовно, с тяло и душа, и се радват с неизказана радост. А поради ранното време не можеше да се различи и познае старейшинството (чинът) на радостните почтени лица в шествието — кои са богати и бедни, благородни и от долен произход, но всички наедно, мъже и жени, с решителност, забравяйки всяка опасност, като обиколиха целия град със светите мощи на славния Климент, влязоха в съборната църква. Когато св. Климент щеше да влезе в първите врата, славното църковно духовенство наедно с архиерея като из едни уста почна да пее следното: „Свещена църкво, приеми просветителя, славния Климент, който те просвещава днес! Откри се богатство и пресвета сила, понеже той се удостои да приеме учението наедно с Петър и Павел и откак изходи краищата на земята поради силна обич към бога, радостно почина в Херсон, и те спасява; достойно го почети, защото дава на верните велика милост!“ Откак се извърши там светата жертва (литургията) и се свети вода със светите мощи и откак всички получиха чрез нея (водата) освещение и се предадоха немалко на размишления, върнаха се с похваля в домовете си, благославяйки за бога този велик дар и за небесната благодат.