Милан Кундера - Непосилната лекота на битието

Тереза случайно бе дошла в жилището му, без той да знае. Държеше шишенце с успокоително и наливаше от него в устата си, а ръката й се тресеше така, че стъклото се удряше о зъбите й.

Той се хвърли към нея, сякаш щеше да я спасява от удавяне. Шишенцето с валериановите капки падна на земята и направи голямо петно на килима. Тереза се дърпаше, искаше да се изтръгне от ръцете му и се наложи да я стиска четвърт час в прегръдките си като в усмирителна риза, докато я успокои.

Разбра, че се бе озовал в ситуация, която не може да бъде оправдана по никакъв начин, понеже се основава на абсолютно неравноправие.

Веднъж, преди Тереза да разкрие кореспонденцията му със Сабина, той беше с нея и с няколко приятели в един бар. Празнуваха новото й назначение. Тя бе напуснала лабораторията и бе станала фотограф на седмичника. Понеже Томаш не обичаше да танцува, за Тереза се погрижи един негов млад колега. Бяха великолепна двойка на дансинга и Тереза изглеждаше в очите на Томаш по-красива от всякога. Той наблюдаваше с удивление как точно и послушно тя предугажда с частица от секундата волята на своя партньор. Сякаш танцът бе свидетелство за това, че нейната жертвоготовност, екзалтираният й стремеж да изпълни всяко желание на Томаш още преди да го е изрекъл, не са били непременно свързани с неговата личност, а са били стаени в очакване да отвърнат на зова на всеки случаен мъж, когото тя би могла да срещне вместо него. Нямаше нищо по-лесно от това да си представи, че Тереза и колегата му са любовници. Реалността на тази представа го влудяваше! Той си даде сметка, че без каквито и да било проблеми е способен да види мислено тялото на Тереза слято с което и да било мъжко тяло, и настроението му се развали. Едва късно през нощта, когато се прибраха, Томаш й призна, че я е ревнувал.

Абсурдната му ревност, която извираше само от теоретичната възможност за изневяра от нейна страна, доказваше, че той смята верността й за задължително условие във връзката им. Какво право имаше тогава да й се сърди, че тя го ревнува от неговите реални любовници, жени от плът и кръв?

Денем тя се стараеше (макар и само с частичен успех) да приема за чиста монета обясненията на Томаш и да бъде весела както преди. Но укротяваната през деня ревност избиваше, неудържима и дива, в сънищата й; всеки от тях завършваше неизменно с плач и се налагаше Томаш да я разбужда.

Сънищата на Тереза се повтаряха като теми с вариации или пък следваха като епизоди от телевизионен сериал. Често например й се присънваха котки, които скачаха върху главата й и забиваха нокти в лицето й. В този случай тълкуването е лесно: на жаргон „мацка“ е обозначение за привлекателна жена. Тереза се усещаше застрашена от жените, от всички жени. Всички жени бяха потенциални любовници на Томаш и тя се страхуваше от тях.

В друг цикъл сънища я пращаха на смърт. Една нощ, когато Томаш я събуди, защото беше крещяла от ужас, тя му разказа: „Бяхме в голяма покрита къпалня. Двайсетина жени, мъже нямаше. До една бяхме голи и трябваше да маршируваме около басейна. От тавана висеше кош и в него стоеше изправен някакъв мъж. Носеше шапка с широка периферия, която засенчваше лицето му, но аз знаех, че си ти. Командваше ни. Крещеше. Караше ни по време на маршировката да пеем и да приклякаме. Когато някоя изпълнеше командата лошо, ти стреляше в нея с пистолет и тя падаше мъртва в басейна. Тогава всички започваха да се смеят и да пеят още по-високо. А ти не ни изпускаше от погледа си и когато друга жена изпълнеше лошо упражнението, застрелваше и нея. Басейнът беше пълен с трупове, които се полюшваха под самата повърхност на водата. А аз знаех, че вече нямам сили да изпълня следващия клек и че ти ще ме застреляш!“

В трети цикъл сънища тя се виждаше мъртва.

Лежала в катафалка, голяма колкото камион за превозване на мебели. Отвсякъде била обградена с трупове на жени. Били толкова много, че задната врата на катафалката не можела да се затвори и краката на някои от жените стърчали навън.

Тереза крещяла: „Но аз не съм мъртва! Та нали усещам всичко!“

„И ние усещаме всичко!“ — кискали се труповете.

Кикотът им бил досущ като на живите жени, които навремето й разяснявали със задоволство, че е съвсем в реда на нещата и тя да има развалени зъби, болни яйчници и бръчки, понеже те самите имали развалени зъби, болни яйчници и бръчки. Със същия смях сега й обяснявали, че е мъртва и че това е съвсем в реда на нещата.

После изведнъж й се припикало. Извикала: „Но на мен ми се пикае! Значи не съм мъртва!“