Джон Голзуърди - Сага за Форсайтови

Джон си пое дълбоко въздух.

— Задушавам се в Англия.

Останаха още няколко минути по дъба, загледани към трибуните на Епсъмския хиподрум, едва видим във вечерната дрезгавина. Клоните не пропускаха лунната светлина, която падаше само над тях, над полето, в далечината, по прозорците на обвития в зеленина дом зад тях, който скоро щеше да даден под наем.

Съобщенията в октомврийските вестници, описващи сватбата на Фльор Форсайт и Майкъл Монт, едва ли предаваха символичното значение на това събитие. Брачният съюз между правнучката на „Високомерния Досет“ и наследника на един девети баронет беше явен и видим знак за онова смешение между класите, което крепи политическата устойчивост на една държава. Настъпило бе време, когато Форсайтови можеха да се откажат от естествената си ненавист към една „категория“, към която не принадлежаха по рождение, и да я приемат като още по-естествена дан на техния владелчески инстинкт. Освен това те трябваше да се изкачат, за да отворят място за толкова много новобогаташи. В безшумното, но изискано тържество на Хановер Скуеър, а след това сред обстановката на Грийн стрий за непосветените бе невъзможно да отличат Форсайтовите пълчища от отряда Монт — толкова далеко бе останал „Високомерния Досет“. Нима по ръба на панталона, подстригването на мустаците, изговора или лъскавината на цилиндъра си Соумс се отличаваше дори на косъм от самия девети баронет? Не беше ли Фльор така сдържана, жива, блестяща, хубавичка и непокорна, както най-хубавата присъстваща кобилка от рода Мъскхем, Монт или Черел? Форсайтови можеха дори да им съперничат по облекло, външност и държане. Те бяха станали „висша класа“ и сега, когато парите им се свързваха с имение, името им щеше да бъде официално вписано в алманаха на жребците за надбягване. Дали това не ставаше с малко закъснение и дали наградите за собственическия инстинкт — парите и имението — нямаше да се стопят в казана, беше един толкова спорен въпрос, че дори не го поставиха на обсъждане. Най-сетне Тимоти бе казал, че държавните ценни книжа се покачват. Тимоти, последното липсващо звено: Тимоти, in extremis 338 338 В края на живота си (лат.). на Бейзуотър Роуд — както им бе съобщила Франси. Разправяха също шепнешком, че младият Монт бил почти социалист… много разумно от негова страна, един вид застраховка в днешно време. Не се смущаваха от това. Земевладелската класа вършеше от време на време такива приятни глупости, безопасни прояви само на теория. Както казваше Джордж на сестра си Франси:

— Скоро ще народят паленца… и той ще се укроти.

Черквата с белите цветя и синьо стъкло по средата на източния прозорец изглеждаше безкрайно непорочна, сякаш се стараеше да смекчи малко неуместните изрази в службата, насочващи вниманието към паленцата. Всички Форсайтови, Хейман и Туитиман заеха лявото крило; родовете Монт, Черел и Мъскъм — дясното; училищните другарки на Фльор и окопните другари на Монт надничаха безразборно и тук, и там, а три стари моми, наминали в църквата на връщане от магазините „Скайуъд“, двама изполичари на Монт и старата бавачка на Фльор образуваха ариергарда. Повече присъстващи не можеха и да се очакват при сегашното неустановено положение в страната.

Мисис Вал Дарти, седнала със съпруга си на третия ред, стисна неведнъж ръката му, докато траеше представлението. За нея, запозната със развръзката на тази трагикомедия, най-драматичният момент беше почти мъчителен. „Кой знае предчувства ли нещо Джон…“ — мислеше тя. Джон, някъде там в Британска Колумбия. Тази сутрин бе получила писмо от него, което я бе накарало да каже с усмивка:

— Джон е в Британска Колумбия, Вал, защото искал да бъде в Калифорния! Намира, че било прекрасно там.

— О! — отвърна Вал. — Започва, значи, да има пак чувство за хумор.

— Купил земя и писал на майка си да отиде.

— Какво ще прави тя там?

— На нея не й трябва нищо друго, освен Джон. Все още ли мислиш, че това е щастлива развръзка?

Лукавите очи на Вал се свиха в две сиви чертички между тъмните ресници.

— Фльор не беше за него. Няма подходящо възпитание.

— Бедничката Фльор! — въздъхна Холи.

Да, странен беше този брак! Младият Монт я бе уловил, разбира се, в рикошет, когато тя беше отчаяна като човек, на когото е потънал кораба. Такова гмурване можеше да бъде само — както се бе изразил Вал — един „последен изход“. Но малко нещо можеше да се разбере от гърба и булото на младата й братовчедка. Затова Холи започна да разглежда отново общата картина на този църковен брак. Омъжена по любов, и при това щастливо, тя изпитваше ужас от нещастните бракове. Този можеше в края на краищата да не се окаже нещастен… но беше несъмнено хазарт; а да се освещава по такъв начин един хазарт с изкуствено миропомазване пред тълпа от модни свободомислещи — защото всеки е свободомислещ или изобщо немислещ, когато се промени, — се струваше на Холи най-близкото подобие на греха в една епоха, отрекла греха. От преосвещения Чериел в тържествени одежди (Форсайтови не бяха дали досега на обществото нито един висш духовник) погледът й минаваше покрай Вал, който седеше до нея и сигурно мислеше за кобилката мейфлай и състезанията в Кеймбриджшир. По-нататък зърна профила на деветия баронет, който си даваше вид, че коленичи. Можа да забележи само правилната гънка над коленете му, когато той придърпваше панталона си нагоре, и помисли: „А Вал забрави да подръпне своя!“ Премести очи към чина пред себе си, където се виждаха старателно стегнатите разкошни форми на Уинифред, и по-нататък — към Соумс и Анет, коленичили един до друг. Лека усмивка пробягна по устните й: Проспер Профон, завърнал се от тихоокеанските острови в Ламанш 339 339 Иронизиране на разходката му из Ламанш заедно с Анет. , сигурно бе коленичил също пет-шест реда по-назад. Да! Забавна „мъничка“ история, както и да се развие по-нататък; но ставаше в подобаваща черква и щеше да бъде оповестена в подобаващи вестници утре.