Стефани Майер: Новолуние

— Е, разбира се, че е прекалено много. Но поне ще те взема с мен!

Той се засмя.

— Сега ми се иска да бях похарчил пари за подаръка ти. Не осъзнах, че можеш да бъдеш и разумна.

Сложих билетите настрана и се пресегнах за неговият подарък, като любопитството ми отново пламна. Той ми го взе, за да го разопакова, както бе направил с първият.

Подаде ми прозрачен несесер за дискове с празен сребрист диск вътре.

— Какво е? — попитах объркана.

Той не каза нищо — просто взе диска и се пресегна през мен, за да го сложи в уредбата на нощното шкафче. Натисна бутона и почакахме в мълчание. И тогава музиката започна.

Слушах без думи и с разширени очи. Знам, че очакваше реакцията ми, но не можех да говоря. Избиха ми сълзи и се пресегнах да ги избърша преди да са се търкулнали.

— Ръката ли те боли? — попита той разтревожено.

— Не, не е ръката ми. Красиво е, Едуард. Нямаше да можеш да ми дадеш нищо, което да заобичам повече. Не мога да повярвам. — Млъкнах, за да слушам.

Беше неговата музика, неговите композиции. Първото парче на диска беше моята приспивна песен.

— Не мислех, че ще ми позволиш да ти взема пиано, за да ти я изсвиря тук — обясни той.

— Прав си.

— Как е ръката ти?

— Добре е. — Всъщност, започваше да гори изпод превръзката. Исках лед. Бих се задоволила и с неговата ръка, но това щеше да ме издаде.

— Ще ти донеса малко тиленол.

— Нямам нужда от нищо — възразих аз, но той ме измести от скута си и се отправи към вратата.

— Чарли — изсъсках аз. Чарли не беше много наясно, че Едуард често пренощува при мен. Всъщност, щеше да получи удар, ако узнаеше този факт. Но не се чувствах виновна, че го мамех. Не беше като да правя неща, които той не би искал да правя. Едуард и неговите правила…

— Няма да ме хване — обеща Едуард и изчезна тихо през вратата… и се върна, като я улови точно преди да се е затворила. Беше донесъл чашата от банята и кутийката с хапчета в една ръка.

Взех хапчетата, които ми подаде без да споря — знаех, че щях да загубя. А и ръката ми наистина започваше да ме притеснява.

Песента ми продължи, нежна и прекрасна, като фон.

— Късно е — отбеляза Едуард. Той ме взе от леглото с една ръка и издърпа завивките с другата. Положи ме с глава върху възглавницата и подпъхна завивките около мен. Той легна до мен — върху одеялото, за да не замръзна — и обви ръцете си около мен.

Облегнах глава на рамото му и въздъхнах щастливо.

— Благодаря ти отново — прошепнах аз.

— Няма за какво.

За един дълъг момент всичко беше тихо, докато слушах как песента ми свършва. Друга песен започна и разпознах любимата на Есме.

— За какво си мислиш? — попитах аз, шепнейки.

Той се поколеба за секунда преди да ми каже.

— Всъщност си мислех за това, което е правилно и грешно.

Усетих ледени тръпки по гръбнака си.

— Спомняш ли си, че реших, че искам да не игнорираш рожденият ми ден? — попитах бързо, като се надявах, че не е прекалено очевидно как се опитвам да го разсея.

— Да — съгласи се той предпазливо.

— Ами, мислех си, че след като е рожденият ми ден, бих искала да ме целунеш отново.

— Тази вечер си алчна.

— Да, такава съм — но моля те, не прави нищо, което не искаш да правиш — добавих засегнато.

Той се засмя, след което въздъхна.

— Господ да не дава да направя нещо, което не искам да правя — каза той със странно отчаян тон, докато слагаше ръка под брадичката ми и вдигна лицето ми към своето.

Целувката започна по обичайният начин — Едуард беше предпазлив както винаги и сърцето ми започна да бие оглушително по своя си начин. И тогава нещо сякаш се промени. Внезапно устните му станаха много по-настоятелни, свободната му ръка се преплете в косата ми и задържа лицето ми към неговото. И въпреки че моите ръце също се бяха заплели в косата му и очевидно започвах да пресичам внимателните му граници, за пръв път той не ме спря. Тялото му беше студено през тънкото одеяло, но се притисках пламенно към него.

Когато спря, беше внезапно — той ме избута с нежни, непоколебими ръце.

Сгромолясах се на възглавницата си, задъхана, със замаяна глава. Нещо неуловимо дърпаше паметта ми по краищата.

— Съжалявам — каза той, също останал без дъх. — Това беше прекалено.

— Нямам нищо против — задъхвах се аз.

Той ми се намръщи в тъмното.

— Опитай се да спиш, Бела.

— Не, искам да ме целунеш отново.

— Надценяваш самоконтролът ми.

— Кое те изкушава повече, кръвта ми или тялото ми? — предизвиках го аз.