Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Тоест за покоряването на „светата троица“ на постулираната физична невъзможност — ако мога така да нарека построяването на машина на времето, на гравитолет и на генератор на безплатна енергия — е необходим един и същ хардуеър. Така че с устройство, построено за постигането на която и да е от тези три цели, могат лесно да се постигнат и останалите две — или само с един шут да й се забият едновременно три гола и на трите врати, които Империята на космозлото така ревностно е пазила от непосветените академични физици през последните 100 години.

Както споменахме в предишната глава, не само Джон Сърл в Англия, но и Виктор Шаубергер в Австрия, който също бе тръгнал да търси безплатната енергия, най-неочаквано се „спъна“ в антигравитацията. И двамата я откриват по подобен начин — съвсем неочаквано за тях, така да се каже — без да искат. В един хубав ден генераторите на безплатна енергия и на двамата изведнъж започват по необясними причини да левитират (Александер,89; Шаубергер,96). Всичко това доказва на практика горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и двигател на безплатна енергия.

Или пък изобретателите на откъсналите се от своето захранване и загубилите се в небето чинии, които мълниеносно са прозрели, че такава устремена вироглавост от страна на техните творения може да се обясни само ако се приеме, че те изведнъж са почнали да работят като генератори на безплатна енергия, включвайки се резонансно и въртеливо във вортексните енергийни канали на Вселената.

През 20-те години в Германия д-р Хайнрих О. Шуман тръгва от обратния склон да щурмува върха на същата „света троица“ на физичната невъзможност, като първо построява в заводите на Месершмит една три-жироскопна контраротираща машина на времето за тайното немско общество Врил. Не само че се поразходил напред-назад из земната история, но без да иска, д-р Шуман също се натъкнал на антигравитацията. Един ден се оказало, че при определени обороти на контражироскопиращите маховици (с диаметри от 8, 7 и 6,5 м), неговата машина на времето изведнъж започнала спонтанно да левитира (ТХГ, 1993). Опитите на д-р Шуман пък експериментално доказват втората половина от горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и машина на времето. По късно великият откривател доразвива своята машина на времето и построява на нейна база двуроторните контражироскопиращи електрогравитационни двигатели, изработени като плоски дискообразни електромотори. Те работят с безплатна енергия и са вградени в едноместните изтребители-прехващачи от серията Vril, частно-построени през 30-те и 40-те години на този век в заводите на Вили Месершмит от тайното общество Врил. Тази взаимозаменяемост между трите физически феномена ще обсъдим още по-подробно във втори том на тази книга.

И така, какво се оказва в крайна сметка. Не беше ли Галилей този, който се беше провикнал пророчески на излизане от съда на Инквизицията: „И все пак тя се върти!“ Тук аз бих продължил неговите думи: „И все пак Земята се върти, носена и тласкана от могъщата, неограничената и неизчерпаема гравитационна енергия, идваща безплатно до нея от Слънцето!“ Земята ще продължава да се върти дотогава, докато тази енергия не престане да тече безплатно към нея. Който открие тайната как да се включи резонансно към тази могъща Вселенска гравитационна енергийна мрежа, той никога не ще познае какво е това енергийна криза. Тази междугалактична енергийна мрежа е описана с големи подробности в книгата Урантия (1955). Докато Земята продължава да се върти, всички машини и превозни средства върху нея ще могат да се въртят и работят съвършено безплатно, използвайки този водопад, този потоп от безплатна гравитационна енергия, който се излива откакто свят светува върху нашата планета (Стивънс, В., 1985).

Какво значи безплатна енергия? Терминът идва от английското free energy, или безплатна, доставена от природата енергия, за която не трябва да се плаща нищо. Слънчевата енергия, директно оползотворявана чрез слънчеви електрически или термални батерии, или чрез нейните следствия — като енергията на падащата вода; или пък енергията на най-различни температурни разлики в природата, породени от слънцето, е пример за такава безплатна енергия.

Нали сам великият Никола Тесла е бил изгонен от физическия факултет на един от университетите, който той посещавал, след като предложил на професора си да построи перпетуум-мобиле — да закачи електрически генератор на вала на водна турбина, сложена под струята на падащата от високо безплатна вода. (До тогава генераторите са били задвижвани само от парни машини, изгаряйки скъпи въглища или дърва за целта.) Въпреки необоримото мнение на академичните среди в края на миналия век, че според законите на физиката построяването на перпетуум-мобиле е невъзможно, Тесла построява само след броени години първата промишлена водноелектрическа централа в света на Ниагарския водопад, и по този начин подарява на нашата цивилизация един от най-големите подаръци — безплатната електрическа енергия, получавана от падащата вода. Всякакви системи от вятърни или морски вълнови генератори на ток са още един пример за превръщането на безплатната енергия на Слънцето, посредством вятърната енергия, в електричество.