Стив Мартини - Класацията

Би закрещял, но се боеше, че Спенсър ще го чуе. Блъскаха с юмруци по стоманата, ритаха с боси крака.

Аби бе успяла да дръпне четирите резета отвътре. Те се замъчиха да ги вдигнат отвън. Джес успя да отвори долните две. Но Джак се затрудни с горните. Сякаш бяха на пружина. Всеки път, щом ги отвореха, тя ги натискаше отвътре. Джак чувстваше, че е увиснала на дръжките с цялата си тежест.

Той се опита да шепти, но бе безполезно. Аби или нямаше да може, или нямаше да поиска да го чуе.

След дълги усилия отвориха три едновременно. Сега вратата се крепеше от едно-единствено резе. Напънаха я, но тя не поддаде. Бе я залостила и с още нещо. Джак разбра, че битката е безнадеждна.

— Хайде — подкани той брат си. — Ще търсим друг път. — Отправиха се към прохода.

Спенсър прикрепи краищата на проводниците към едната клема на батерията и се огледа за място, където да се скрие. Закалената стомана приличаше на стъкло — можеше да се разпръсне на милион частици във всички посоки.

Намери стар дюшек в едно помещение и го пренесе в стаичката до котелното. Подпря с него вратата.

Оставаше му да свърши едно последно нещо. Морган беше слязъл четири нива надолу и се намираше зад десетки херметически затварящи се врати. Трябваше да се увери, че всички те са отворени не само за да се наводни корабът, а и за да има той път за бягство.

Изкачи се три нива нагоре и провери всяка врата. Стигна до изхода за навън, точно под главната палуба, когато чу тичащи стъпки по прохода в надстройката. Там не би трябвало да има никой. Бяха го уверили в това — само фиктивен екипаж на мостика. Някой беше изпортил работата. Морган бързо се спусна надолу. Стигна до трюмовете, притича покрай студените котли и през машинното и нахълта в стаичката, където дюшекът придържаше вратата отворена.

Нямаше време да свърже свободните краища на двата проводника към детонаторния ключ. Чуваше как някой слиза по стълбата отгоре. Грабна краищата и ги опря в другата клема. От батерията изскочи искра и след частица от секундата прогърмя мощен взрив, блесна светкавица, лумна огън, блъвна дим.

Експлозията запрати Морган насред помещението, където той падна по гръб върху стоманения под. Няколко минути лежа зашеметен. Единственото, което го предпази от взрива и пламъците, бе дюшекът. Той спаси живота му. Инстинктът моментално му подсказа какво се е случило.

Спенсър бе прерязал тръба за гориво. Подпалиха се реки от мазут, смесващи се с потоците морска вода, шуртяща в предното помещение. Той се изправи на крака, закрил лицето си от пламъците, които нахлуваха през отвора. Опита се да затвори стоманената врата, но не успя. Прииждащата вода и топлинната вълна го принудиха да се отдръпне. Пламъците заплуваха по водата и преминаха прага. Морган побягна към стълбата и хукна да се спасява.

Аби лежеше просната на стоманения под. Мракът се изпълни с остър мирис на пушек. В ушите й запищя сирена още щом се появи червената мълния над вратата, която тя току-що залости с дръжката на някаква четка.

Беше зашеметена, с притъпени сетива и парализиран ум. Нагорещеният метален под разливаше приятна топлина по вените й.

Надигна се бавно, все още в унес, и се залюшка към вратата. Отмести дръжката на четката и се опита да отвори резето. То не помръдваше. Експлозията бе усукала стените и бе затиснала стоманената врата между рамката й. Аби бе в капан.

Имаше само един изход: към дима и топлината. Аби покри лицето си с ръце и се отправи към мрака.

Взривът застигна Джес на стълбата и го запрати в подножието й. Той летя пет метра и тупна на металната пътека. Жестока болка преряза крака му под коляното и когато погледна, видя назъбения край на костта, която бе пробила плътта му. Беше раздрала крачола и кръвта шуртеше.

Джак долази до брат си по тясната пътека и бързо прецени състоянието му. Джес скоро щеше да изпадне в шок. Джак свали колана си и направи нещо като турникет над коляното му, използвайки твърдия калъф на оптическия прибор. После хукна нагоре по стълбата.

На външната палуба откри пожарникарски маркуч в остъклено сандъче. Разби стъклото, разви маркуча и го метна долу. Спусна се бързо при брат си, промуши маркуча под мишниците му и го завърза на гърба. Отне му близо три минути да го изтегли на външната палуба. Корабът започваше да потъва. От един комин горе бълваха пламъци. Той подпря Джес на перилата, после наведе главата му да го предпази от удар.

— Трябва да потърся Аби.

— Върви — отпрати го с помахване Джес. — Аз съм добре. — Дишаше тежко, но беше в съзнание.