Бърнард Корнуел - Врагът на Господа

Здесь есть возможность читать онлайн «Бърнард Корнуел - Врагът на Господа» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1998, ISBN: 1998, Издательство: Абагар, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Врагът на Господа: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Врагът на Господа»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Артур побеждава в сражението на Кървавата ливада в долината Лъг. Кралствата най-после са обединени. Тронът на Мордред е стабилен, Гуинивиър очаква детето на Артур, а Ланселот ще се жени за Сийнуин. Артур подготвя през пролетта поход срещу саксите, очаквайки след тази последна битка да се сбъдне мечтата му за вечен мир. Но Артур е забравил Боговете. Той вярва в законите, но Боговете обичат хаоса.Един човек обаче никога не забравя Боговете. Това е Мерлин. Ако той успее да събере тринайсетте свещени предмети, разпръснати от римляните по земите на Инис Мон, Благословения остров, Боговете ще се върнат, саксите ще избягат в морето и последните искрици на християнството ще угаснат...

Врагът на Господа — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Врагът на Господа», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но ако Гуинивиър приличаше на Богиня, Ланселот приличаше на Бог. Мнозина си помислиха, че това е Артур, защото Ланселот изглеждаше величествен на белия си кон, покрит със светъл ленен плат, осеян със златни звезди. Ланселот беше облечен с бялата си емайлирана ризница, мечът му лежеше в бяла ножница, а на раменете му висеше бяла пелерина с червени кантове. Позлатените ръбове на шлема (увенчан сега с разперени лебедови крила, вместо с крилата на морски орел, които Ланселот носеше в Инис Трийбс) подчертаваха красивите черти на тъмното му лице. Хората ахнаха като го видяха, после зашепнаха, че това всъщност не е Артур, а крал Ланселот, трагичният герой от изгубеното кралство Беноик, човекът, който щеше да се ожени за тяхната принцеса Сийнуин. Изтръпнах, когато видях Ланселот, защото се страхувах, че неговото великолепие ще заслепи Сийнуин. Тълпата почти не забеляза Артур, който беше облечен с кожен елек и бяла пелерина и изглеждаше смутен от факта, че отново е в Каер Сус.

В онази нощ в Каер Сус имаше угощение. Съмнявам се, че Кунеглас се е зарадвал особено на Гуинивиър, но той беше търпелив и разумен човек, който, за разлика от баща си, не се засягаше от всяка въображаема обида. Така че той се отнасяше към Гуинивиър като към кралица. Наливаше й вино, подаваше й храна и навеждаше глава към нея, за да разговарят. Артур седеше от другата страна на Гуинивиър и грееше от удоволствие. Той винаги изглеждаше щастлив, когато беше с Гуинивиър, и вероятно му доставяше огромно удоволствие да гледа как вежливо се отнасят с нея точно в тази зала, в която той за първи път я видя да стои сред по низшите по ранг.

Артур отделяше голямо внимание на Сийнуин. Всеки в залата знаеше как някога беше отхвърлил ръката й и беше развалил годежа си с нея, за да се ожени за безпаричната Гуинивиър. Много мъже в Поуис се бяха заклели никога да не простят на Артур тази обида, но Сийнуин му прости и ясно показваше това на всички. Тя му се усмихваше, докосваше ръката му, навеждаше се към него, а по-късно, когато медовината бе стопила всички стари вражди, крал Кунеглас взе ръката на Артур и тази на сестра си и сложи и двете в своята — цялата зала посрещна с радостни възгласи този знак за мир. Една стара обида бе предадена на забравата.

Миг по-късно Артур направи друг символичен жест — той пое ръката на Сийнуин и я поведе към мястото, което бе оставено празно до Ланселот. Залата отново бе огласена с радостни възгласи. Наблюдавах с каменно изражение как Ланселот стана да посрещне Сийнуин, как седна след това и й наля вино. Той свали една тежка златна гривна от ръката си и я поднесе на Сийнуин. Въпреки че в първия момент тя мълчаливо отказа щедрия дар, накрая все пак плъзна гривната на ръката си и златото заблестя на светлината на факлите. Воините, насядали на пода на залата, поискаха да видят бижуто и Сийнуин вдигна ръка да им покаже тежкото злато. Само аз не ръкоплясках и не тропах с крака. Седнах, разтърсван от оглушителния шум край мен. По сламения покрив биеше проливен дъжд. Той я заслепи, помислих си аз, той просто я заслепи. Звездата на Поуис падна в плен на тъмната и изискана красота на Ланселот.

Щях веднага да изляза и да отнеса своето нещастие навън под дъждовното нощно небе, но точно тогава Мерлин се разхождаше из залата. В началото на угощението той беше седнал на високата маса, после тръгна из залата сред воините. Спираше да послуша някой разговор или да прошепне нещо в нечие ухо, и пак тръгваше. Бялата му коса под тонзурата беше сресана назад и сплетена в дълга плитка, завързана с черна панделка. И брадата му беше сплетена и завързана по подобен начин. Лицето му, кафяво като римските кестени, които бяха такъв деликатес в Думнония, беше издължено и дълбоко набраздено. По него личеше, че Мерлин в момента добре се забавлява. Реших, че е намислил някоя пакост и сведох глава да не би аз да стана обект на неговите опасни забавления. Обичах Мерлин като баща, но нямах настроение за повече гатанки и мистерии. Просто исках да избягам колкото се може по-далеч от Сийнуин и Ланселот.

Почаках, докато реших, че Мерлин е отишъл в другия край на залата и мога да си тръгна без той да ме забележи. Но точно в този момент чух неговия шепот в ухото си.

— От мен ли си криеше, Дерфел? — попита той и тежко запъшка, настанявайки се до мен на пода. Обичаше да се преструва на немощен старец и сега разигра една сцена, масажирайки коленете си и пъшкайки от въображаемите болки в ставите. След това взе рога с медовина от ръцете ми и го пресуши.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Врагът на Господа»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Врагът на Господа» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лий Чайлд - Врагът
Лий Чайлд
libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
Бърнард Корнуел - Господарят на войната
Бърнард Корнуел
Бърнард Корнуел - Кралят на зимата
Бърнард Корнуел
Патриша Корнуел - Скарпета
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Решаваща улика
Патриша Корнуел
Отзывы о книге «Врагът на Господа»

Обсуждение, отзывы о книге «Врагът на Господа» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x