— Та кой се е заял така с ваша милост?
— То е дълга история, ваша милост. Това е лош съсед, който съсипа имота ми, от земята ми ме гони, сина ми преби и ето, ти видя, ваша милост, и тук дебнеше за главата ми.
— Но ти, ваша милост, не носиш ли сабя на кръста?
По юнашкото лице на Абданк блесна омраза, очите му заискриха мрачно и той отговори бавно, натъртено:
— Нося и дано ми помогне Бог, защото вече няма да търся другаде помощ против враговете си.
Поручикът поиска да каже нещо, но внезапно в степта се чу конски тропот или по-скоро шляпане на конски копита по размекнатата трева.
И веднага един от хората на поручика, който беше на стража, дотърча с вест, че някакви хора се приближават.
— Навярно моите — рече Абданк, — които останаха малко зад Ташмин. Аз им бях обещал да ги чакам тук, без да допускам, че ще бъда нападнат.
След малко групата конници обгради хълма в полукръг. В светлината на огъня се показаха конски глави с отворени ноздри, които пръхтяха от умора, а над тях наведените глави на конниците, които засланяха с ръце очите си от блясъка и гледаха втренчено в светлината.
— Хей, хора, кои сте вие? — попита Абданк.
— Раби Божии! — отговориха гласовете от тъмнината.
— Да, това са моите молойци 14 14 Юнаци (укр.). — Б.пр.
— повтори Абданк, като се обърна към поручика. — Здравейте! Здравейте!
Някои слязоха от конете и се приближиха до огъня.
— А ние бързахме, бързахме, батко 15 15 Татко (укр.). — Б.пр.
. Что с тобою?
— Устроиха ми засада. Хведко, измамникът му с измамник, знаел мястото и вече чакаше тук с други. Трябва да е тръгнал доста преди мене. С примка ме хванаха!
— Спаси Бих! Спаси Бих! 16 16 Пази Боже (укр.). — Б.пр.
А какво е това ляхче 17 17 Поляче (укр.). — Б.пр.
при тебе?
При тия думи поглеждаха странно към пан Скшетуски и другарите му.
— Те са добри момци — рече Абданк. — Слава Богу, жив и здрав съм. Веднага тръгваме.
— Слава Богу! Ние сме готови.
Новодошлите започнаха да греят ръцете си на огъня, защото нощта беше студена, макар и хубава. Те бяха около четирийсет души, едри и добре въоръжени. Съвсем не приличаха на регестрови 18 18 Официално записани на редовна служба във войската. — Б.пр.
казаци, което доста много учуди пан Скшетуски особено защото бяха значителна група. Всичко това се стори на поручика много подозрително. Ако великият хетман пращаше негова милост пан Абданк в Кудак, щеше да му даде охрана от регестрови войници, а и защо ще го кара да пътува от Чигирин през степта, а не по вода? Това налагаше да се мине през всички реки, които текат през Дивите поля към Днепър, а то можеше само да забави пътуването му. По-скоро изглеждаше, че негова милост пан Абданк иска да избегне Кудак.
Но и самата личност на пан Абданк правеше силно впечатление на младия поручик. Той веднага забеляза, че казаците, които се държаха доста фамилиарно със своите полковници, го обграждаха с необикновена почит като истински хетман. Той трябва да беше някакъв рицар от висок ранг и това още повече удивляваше пан Скшетуски, защото поручикът познаваше Украйна и от двете страни на Днепър, но нищо не беше чувал за този преславен Абданк. При това в лицето на тоя мъж имаше нещо особено — някаква спотаена сила лъхаше от него като горещина от пламък, някаква непоколебима воля, която даваше да се разбере, че тоя човек няма да се спре пред никого и нищо. Също такава воля изразяваше и лицето на княз Йереми Вишньовецки, но това, което у княза беше вроден дар на природата, присъщо на високия му произход и властта, правеше силно впечатление у тоя човек с неизвестно име, залутан в глухата степ.
Пан Скшетуски дълго мисли. В главата му се въртеше предположение, че това може да е или някакъв голям политически престъпник, който, преследван от закона, се е скрил в Дивите поля, или главатар на разбойническа банда; но последното беше малко вероятно. И облеклото, и говорът на човека показваха нещо друго. Затова поручикът съвсем не знаеше как да се държи, само беше нащрек, а в това време Абданк заповяда да му дадат коня.
— Ваша милост поручик — каза той, — чака ни път и нямаме време. Затова позволи ми още веднъж да поблагодаря за спасяването ми. Дано Бог ми даде възможност да ти се отплатя с равна услуга.
— Не знаех кого спасявам, затова не съм заслужил благодарност.
— Твоята модестия 19 19 Скромност (лат.). — Б.пр.
е равна на храбростта ти и тя говори това. И така, приеми от мене тоя пръстен.
Читать дальше