Антъни Блонд - Скандална история на Римските императори

СВОБОДЕН ЧОВЕК — човек, роден свободен където и да е по света.

СЕНАТ — висша съвещателна, а понякога и законодателна камара в Рим. Броят на членовете й варирал от 100 по времето на царете до 300 през републиканската епоха (косато били назначавани от цензорите) и 600 по времето на империята (и се определяли по усмотрение на императора). Сенаторите трябвало да са богати и били предимно земевладелци, чиито имения често били пръснати из цялата империя. Често се занимавали с лихварство и Брут, „най-благородният от всички тях“, веднъж се възползвал от факта, че на сесията имало малко присъстващи, и си осигурил гарантиран заем на жителите на Крит с лихва 48%. Сенатът контролирал хазната, външните работи и обявяването на война, а в критични ситуации можел да поема управлението и дори да действа против императора, какъвто е случаят с обявяването на Нерон извън закона. За разлика от имитациите си в другите страни, Сенатът нямал специална сграда, а можел да се събира на различни места подобно на таен съвет.

СЕСТЕРЦИИ — най-разпространената в Рим парична единица със стойност четвърт денарий.

СУБУРА — най-бедняшката част на Рим, което обаче не пречело там да се намира фамилният „domus“ на Цезар; многоезичен квартал, в който живеели и евреи и където била издигната първата синагога.

СЪЮЗНИЦИ НА РИМ — титла, давана на приятелски на Рим град на Италийския полуостров; по-отдалечените държави били наричани „приятел и съюзник на римския народ“.

ТАЛАНТ — около двадесет и пет килограма метал, не задължително злато или сребро.

ТОГА — впечатляваща, но доста неудобна одежда, носена от римските граждани при официални случаи; нещо като голяма хавлия, придържана с лявата ръка. Колийн Макълох доказа, че така нагизденият римлянин не можел да носи бельо, тъй като не би бил в състояние да пикае. Всички тоги били един размер и винаги се правели от лека вълна, но били украсявани различно за императорите, триумфиращите генерали, магистратите и жреците; онези, които били в траур, носели черни тоги.

ТРИБИ — общо тридесет и пет на брой, шестнадесет от които били старите патрициански родове.

ТРИБУН — длъжностно лице. Терминът се използвал за военни, магистрати, старши цивилни служители на хазната и изборни представители на плебеите, имащи право на вето. Императорите си осигурили правата на трибуните и така се сдобили с изключителна власт.

ТРИУМФ — гласуван от Сената парад за победоносен генерал; по време на триумф Рим празнувал, валял се в собствената си слава, яденето, пиенето, плячката и кръвта на враговете си. Често триумфът бил встъпление към преврат; Август ограничил триумфите, а Нерон ги извратил — нещо, което се оказало фатално за него.

ТУНИКА — стандартна мъжка горна дреха с цветни ивици, съответстващи на положението на човека. Така наречената tunica modesta била обличана от християните, изгаряни за градинските увеселения на Нерон.

ФАСЦИИ — открито афиширан символ на властта в Рим. Сноп брезови пръчки бил носен пред магистрата от ликтори, чийто брой зависел от положението на служителя — от двама за едил до двадесет и четирима за диктатор. Извън т.нар. pomerium (граница) на Рим в снопа се затъквала и брадва, означаваща, че магистратът може не само да бие, но и да екзекутира…

ФОРУМ — открито пространство, където хората се събирали; изпълнява роля и на пазар.

ЦЕНЗОР — този пост представлявал върха в политическата кариера и можел да се заема единствено от бивш консул за срок от пет години. Двамата цензори контролирали членството в Сената и съсловието на конниците, а също така отсъждали държавни контракти. Разбира се, наред с това се занимавали с ЦЕНЗА, или преброяването на всеки римски гражданин от мъжки пол според трибата и статута му, провеждано веднъж на всеки пет години.

ЦИЗАЛПИЙСКА ГАЛИЯ — Галия от южната страна, гледаща към Рим. Завладяна от Ахенобарб, прародител на Нерон, тя контролирала територията от Северозападна Италия до Пиренеите.

ЦИТРУСОВА ДЪРВЕСИНА — вече несъществуваща и нямаща нищо общо с лимоновите дървета, а добивана от корените на ливанските кедри; най-търсеният и ценен материал за мебелистите в древния свят. Масите от цитрусово дърво се поставяли върху крака от слонова кост; Сенека притежавал доста такива маси.

Всемогъщият „paterfamilias“, налагащ целомъдрие на синовете си със страха от смъртно наказание при неподчинение; невъобразимо благоприличната матрона, като майката на Гракхите; изключително критичният Катон Стари, според когото съпругът имал правото да убие прелюбодееца, ако го открие в леглото на жена си — всички те са част от римската легенда от началото на нашата ера — времето на Август, — но образът им избледнял.