Артуро Перес-Реверте - Чиста кръв

Ала по онова време всичко още предстоеше да се случи. През онази сутрин, когато проследих каляската им до извора „Ел Асеро“ 32 32 Ел Асеро (исп.) — букв. Стомана. — Б.‍пр.‍ , от другата страна на река Мансанарес и на моста към Сеговия, за мен Анхелика де Алкесар продължаваше да е пленителна загадка. Ваши милости вече знаят, че тя имаше навик да минава с карета по улица „Толедо“, когато се отправяше от дома си към двореца Алкасар, където помагаше на кралицата и на принцесите като придворна дама. Тя живееше в дома на чичо си, Луис де Алкесар, в стара сграда на ъгъла на улиците „Енкомиенда“ и „Ембахадорес“, принадлежала преди на стария маркиз де Ортиголас. Маркизът, разорен от една прочута комедиантка от театъра на улица „Крус“, която му оскуба повече парици, отколкото палачът е съсякъл престъпни главици, бе принуден да я продаде, за да се разплати с кредиторите си. Там живееше моята възлюбена с чичо си и прислугата. Луис де Алкесар беше ерген, чиято единствена знайна слабост, освен неутолимата му страст към властта, беше тази племенница, сираче, дъщеря на негова сестра, починала заедно с мъжа си при бурята, връхлетяла през 1721 г.‍ година флотата на Индиите. 33 33 Новооткритите земи в Америка. — Б.‍пр.‍

Бях я виждал да минава от моя обичаен пост при вратата на кръчмата „Дел Турко“. Понякога следвах известно време каретата, дърпана от две мулета, до Пласа Майор или до самия дворец. И всичко това, за да получа като мимолетна компенсация един от погледите на смущаващо сините й очи, с които сегиз-тогиз тя ме удостояваше за миг, преди да се взре в някоя дреболия наоколо, или да се обърне към придружаващата я дуеня; една престорено добродетелна възрастна жена, кисела, мърлява и спаружена като студентска кесия; от онези, за които с пълно право можеше да се каже:

Аз, както може би си спомняте, бях разменил с Анхелика няколко думи по времето на приключението с двамата англичани; и винаги съм подозирал, че тя, умишлено или не, беше съдействала за устройването на капана в театъра на улица „Принсипе“, където капитан Алатристе за малко не се прости с живота си. Но никой не е пълен господар на омразата и на любовта си; тъй че, дори при това положение, онова русо момиче продължаваше да ме омагьосва. А предчувствието, че всичко това е една дяволски опасна игра, само разпалваше въображението ми.

И тъй, аз я проследих през онази сутрин покрай Пуерта де Гуадалахара и площадчето „Виля“. Слънцето сияеше, а каретата й, вместо да продължи към Алкасар, се спусна по хълма Вега и навлезе по моста към Сеговия, за да прекоси реката, чиито оскъдни води винаги са вдъхновявали поетите за шеги и подигравки, и за която дори преобразованият и изящен дон Луис де Гонгора, когото цитирам, поднасяйки извиненията си към сеньор де Кеведо, — написа следната прелест:

Отпосле разбрах, че през онези дни Анхелика е горяла в треска и лекарят й препоръчвал разходки из тополовите горички близо до кралския парк „Каса дел Кампо“, както и да пие вода от прочутия извор „Ел Асеро“, която предписваха, наред с другите неща, и на дами, страдащи от затегнат стомах. Този извор е възпят и от Лопе в една от комедиите му:

Анхелика бе още твърде млада за подобни проблеми, ала прохладата на това място, слънцето и здравословният въздух под дървесата, бяха наистина полезни. Така че тя редовно се отправяше натам с карета, съпровождана от дуеня, докато аз я следвах от разстояние. От другата страна на моста и река Мансанарес дами и кавалери се разхождаха под тополите. По онова време в Мадрид всички места, където се срещаха дами, както в църквите, споменати по-рано от мен, се превръщаха в клокочещо гърне, пълно с ухажори. Там се уреждаха срещи, разменяха се бележчици, започваха приключения от любовно и друго естество — а изворът „Ел Асеро“, както казах, привличаше немалко дами, било то с придружителки или без. Понякога се стигаше дотам, че от ревност някой се хващаше на някакви врели-некипели, посягаше към оръжието и приключваше разходката с размяна на удари. Работата е там, че в онази лицемерна Испания, вечна робиня на привидностите и на въпроса „какво ще кажат хората“, в която бащи и съпрузи стигаха в стремежа да опазят честта на жените и дъщерите си дотам, че не ги пускаха да излизат на улицата, деяния по принцип невинни, като пиенето на лековита вода или отиването на църква, нерядко водеха до авантюри, интриги и любовчици: