Силях — оръжие. „Силяхлък“ се нарича коженият пояс, в който се поставяло оръжието — ножовете, ятаганите, пищовите, барутницата и различни други принадлежности, свързани с поддържане на оръжието. „Селяхлие люде“ — въоръжени люде.
Супария — конник. Конен войник или полицай.
Тескере — пропуск записка, бележка, открит лист за преминаване от едно място на друго.
Темане — мохамедански поздрав с поклон и движение на ръката.
Тюфск — пушка. Тюфекчийница — оръжейна работилница за поправяне на пушки. Тюфекчия — оръжейник.
Потеря — полицейска или военна част или башибозук, сформиран за преследване на хайдути или разбойници.
Ферман — султанска заповед, декрет. Указ.
Фишеклик — фишеци — барутен заряд на едноцезните пушки, преди да бъде изобретен патронът.
Хапсана — (правилно — хапъсхане) — затвор, арест, тъмница. Оттам и „хапсънаджия“ — затворник, арестант.
Хаирсъзин — буквално човек, от който няма хаир, полза. Вреден човек, опасен. Употребявало се е за престъпниците.
Чауши — полицейски чин. Султански носители на заповеди до провинциалните управители, по-късно — пазачи, вратари в двора на великия везир.
Юшур — десятък върху земеделските произведения. Тош данък обикновено се продавал на особени прекупвачи, които заплащали цялата му стойност на държавната хазна предварително, а те след това си го събирали от населението с помощта на въоръжени „събирачи на десятъка“, и то винаги в по-голям размер. Събиратели на десятъка се наричали „юшурджии“ и представлявали една голяма напаст за населението, което било беззащитно да се брани от техните произволи.
Юзбаши — началник на сто души войници или полицаи. Равнозначно на капитан, ротен командир.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1429
Източник: http://dubina.dir.bg
Издание:
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА, Трето издание
Редактор Елена Огнянова
Художник Светлозар Писаров
Художествен редактор Олга Паскалева
Технически редактор Любен Петров
Коректори: Мария Йорданова, Маргарита Милчева
„Български писател“, София, 1984 година
ДП „Стоян Добрев“ — Странджата — Варна
Цена 1,30 лв, код 25
Тержуманин — преводач
Истината и справедливостта изисква да се признае, че като изключим Осман ага, комуто Петко обръсна веждите и мустаците, няма друг случай в неговата хайдушка практика да е излъган или предаден от турчин, след като турчинът е давал честната си дума. В преследването властниците — кърагалари и каймаками — са били често безогледни и жестоки, но на дадената дума турците обикновено удържавали докрай.