Диана Гэблдон - В капана на времето

Дугал издаде ужасен задавен звук. Джейми го подхвана, когато той политна, и от тежестта му се свлече на колене. Главата на Дугал лежеше на рамото му и Джейми прегръщаше втория си баща.

Аз също коленичих до тях и посегнах да помогна, но вече беше късно. Едрото тяло се отпусна, сгърчи се и се изплъзна от ръцете на Джейми. Дугал се свлече на пода, мускулите му запотрепваха в спазми и той се замята като риба на сухо.

Главата му лежеше на бедрото на Джейми. При един спазъм се извърна и аз видях разкривеното почервеняло лице и притворените очи. Устата се движеше, казваше нещо, но излизаше единствено гъргорещо хриптене.

Джейми беше посивял; явно все пак бе разбрал думите на Дугал. Отчаяно се опитваше да задържи мятащото се тяло. То се разкриви в последен спазъм, след това се чу страховито хриптене и Дугал Макензи замря. Джейми го стискаше за раменете, сякаш да му попречи да се надигне отново.

— Свети Майкъл, смили се над нас! — чу се дрезгав шепот от вратата. Беше Уили Колтър Макензи, един от хората на Дугал. Взираше се ужасен в тялото на господаря си. Малка локвичка урина пълзеше изпод карираното наметало. Мъжът се прекръсти, но не отместваше очи.

— Уили! — Джейми се изправи и прекара трепереща ръка по лицето си. — Уили! — Мъжът беше потресен, погледна го с пълно недоумение и отворена уста. — Трябва ми само един час, човече. — Джейми сложи ръка на рамото му и го издърпа в стаята. — Един час, за да се погрижа за жена си. После ще се върна да отговарям за това. Давам ти думата си, залагам честта си. Но ми трябва един час. Един. Ще ми дадеш ли един час, преди да проговориш?

Уили облиза сухите си устни, погледна мъртвия си господар, после неговия племенник. Беше изгубил ума и дума. Накрая кимна, вероятно защото не знаеше какво друго да стори и реши да изпълни тази молба.

— Добре. — Джейми преглътна тихо, избърса лице с наметалото си и потупа Уили по рамото. — Остани тук! Моли се за душата му — кимна към неподвижното тяло на пода, но не го погледна — и за моята. — Наведе се покрай Уили да вземе кинжала си от масата, после ме избута пред себе си през вратата и по стълбите.

По средата на стълбището спря и се облегна на стената със затворени очи. Дишаше дълбоко и накъсано, сякаш щеше да припадне. Сложих ръце на гърдите му. Сърцето му биеше като барабан и той целият трепереше, но след миг се изправи, кимна ми и ме хвана за ръка.

— Трябва ми Мърто.

Намерихме го отвън, увит в наметалото си заради дъжда, той седеше на сушина под стрехите на къщата. Фъргъс се беше свил до него и спеше, изморен от дългото пътуване.

Мърто само погледна лицето на Джейми и се изправи — мрачен и намусен, готов на всичко.

— Убих Дугал Макензи — рече Джейми направо.

Мърто го изгледа неразбиращо за миг, после обичайното мрачно изражение се завърна.

— Ясно. Какво ще правим?

Джейми бръкна в спорана си и извади сгънат лист хартия. Ръцете му трепереха, когато се опита да го отвори, затова аз го взех и го отворих под стрехите.

Това беше кратък документ, само от няколко реда, който присъждаше титлата господар на имението, наричано Брох Туарах, на Джеймс Джейкъб Фрейзър Мъри, като имотът се поверяваше за управление на родителите му, Джанет Фрейзър Мъри и Иън Гордън Мъри, до навършването на пълнолетие на Джеймс Мъри. Отдолу беше подписът на Джейми и имаше две празни места, до всяко от които беше изписана думата — „свидетел”. Датата бе от 1 юли 1745 година — месец преди Чарлс Стюарт да започне въстанието от бреговете на Шотландия и да превърне Джейми Фрейзър в предател на Короната.

— Трябва да подпишете това, ти и Клеър — каза той, взе документа от мен и го подаде на Мърто. — Но това е лъжесвидетелство, така че сами решете, нямам право да ви принуждавам.

Черните очички на Мърто прочетоха бързо документа.

— Така е, нямаш — рече сухо Мърто. — А и няма нужда. — Побутна с крак Фъргъс, момчето рязко се изправи и примигва. — Иди вътре и донеси мастило и перо за господаря — нареди му Мърто. — Бързо!

Фъргъс поклати глава да я проясни, обърна се към Джейми за потвърждение и след като получи кимване, хукна.

Водата капеше от стрехите по тила ми. Потреперих и придърпах вълненото наметало на раменете си. Чудех се кога Джейми е написал този документ. Благодарение на фалшивата дата имуществото се прехвърляше преди той да стане предател, защото иначе щяха да го конфискуват. И ако това прехвърляне не бъдеше оспорено, имотът щеше да бъде наследен от малкия Джейми. Поне семейството на Джени щеше да е в безопасност и щеше да запази земите и къщата.