Диана Гэблдон - В капана на времето

Отвън улицата започваше да просветлява, защото изгряващото слънце озаряваше горните части на каменните къщи по Рю Тремулин. Беше оживено, макар и толкова рано. Прислужници и лакеи търкаха стъпалата или лъскаха бронзовия обков на вратите, мъже с ръчни колички продаваха плодове, зеленчуци и прясна морска храна, хвалеха гръмогласно стоката си, а готвачите от големите къщи се подаваха от задните врати като джинове и им подвикваха да се приближат. Една каруца с въглища трополеше бавно по улицата, теглена от стар кон, който сякаш предпочиташе да си стои в конюшнята. Но нямаше и помен от Джейми.

Най-сетне позволих на разтревожената Маргьорит да ме вкара в леглото, за да се стопля, но не можах да заспя. При всеки шум отдолу заставах нащрек, при всеки тропот отвън се надявах, че ще чуя гласа на Джейми във фоайето. Лицето на граф Сен Жермен не спираше да изниква пред очите ми. Само той от френските аристократи поддържаше някаква връзка с Чарлс Стюарт. Най-вероятно той стоеше и зад опита за покушение над живота на Джейми… или моя. Имаше много лоша слава. Възможно беше да е поръчал отстраняването на Чарлс и Джейми? В този момент нямаше значение какво го води — политически или лични са мотивите му.

Когато най-сетне долу наистина се чуха стъпки, аз бях толкова ужасена от образа на Джейми, лежащ с прерязано гърло в някоя канавка, че не осъзнах, че се е прибрал, докато не влезе в спалнята.

— Джейми! — извиках от радост и седнах в леглото.

Той ми се усмихна и се прозина, без да покрие устата си. Огледах добре гърлото му, нищо му нямаше. От друга страна, дрехите му не бяха първа хубост. Легна до мен и се протегна, после изпъшка доволно.

— Какво стана? — попитах аз.

Отвори зачервеното си око.

— Трябва да се изкъпя. — И го затвори отново.

Наведох се напред да го подуша. Усетих обичайната миризма на тютюнев дим и мокра вълна, под забележителната комбинация от алкохолни аромати — бира, вино, уиски и бренди, — които съответстваха на разнообразните петна по ризата му. Но над всичко това се усещаше истеричната нотка на ужасен евтин парфюм.

— Така е — съгласих се. Станах от леглото и извиках Маргьорит, после я изпратих да донесе ваната и да я напълни с вода. Брат Амброуз ми беше подарил на тръгване няколко калъпа сапун с розово масло и аз ѝ казах да донесе и тях.

Докато прислужницата се занимаваше с тежката задача да влачи огромните медни ведра, аз насочих вниманието си към грамадата в леглото.

Събух му обувките и чорапите, после разкопчах катарамата на кръста му и разтворих килта. Ръцете му веднага политнаха към чатала, но аз гледах другаде.

— Какво ти се е случило?

По бедрата му имаше дълги драскотини, които червенееха на бледата кожа, а от вътрешната страна на единия крак видях следа от ухапване. Зъбите ясно личаха.

— О, малко кученце, а? — попитах. Не ме биваше особено в сегашните идиоми, но знаех, че някои малки кученца ходят на два крака и имат гримирани лица.

— Бън! — наредих господарски на прислужницата. Тя награби ведрата и излезе леко нацупена от стаята. Обърнах се към Джейми, който отвори едното си око, зърна лицето ми и пак го затвори.

— Е? — попитах.

Вместо да отговори, той потрепери. След миг седна и потърка лицето си, чу се стърженето на наболата брада. Вдигна въпросително гъстата си вежда.

— Предполагам, че една изискана млада дама като теб не е запозната със значението на израза soixante-neuf [15] Шейсет и девет. — Бел. прев. ?

— Чувала съм го — отвърнах и скръстих ръце на гърдите си. Гледах го с известно подозрение. — И може ли да попитам къде срещна това интересно число?

— То ми беше предложено — натрапено — като желана дейност от дама, която случайно срещнах снощи.

— Да не би случайно тя да те ухапа по бедрото?

Той се погледна и потърка замислено белега.

— Ммм, не. Не беше тя. Тази не я вълнуваха толкова големи числа. Мисля, че беше доволна и на шест.

— Джейми — започнах да потропвам с крак, — къде беше цяла нощ?

Той загреба шепа вода от коритото, наплиска си лицето и остави струйките да се стекат по тъмночервените косми на гърдите му.

— Ами — примигна, за да отърси водата от клепачите си, — ами да видим. Първо вечеряхме в една кръчма. Срещнахме Гленгари и Милфльор. — Мосю Милфльор беше парижки банкер, а Гленгари бе един от по-младите якобити, вожд на септ в клана Макдоналд. Дошъл по-скоро на гости в Париж, напоследък той се въртеше около Чарлс, по думите на Джейми. — И след вечеря отидохме у херцог Ди Кастелоти да играем карти.