Карл Май - Една загадка

— Неговото име Бен Немзи би трябвало да ти подскаже, че родният му край се намира в далечната Алемания (Германия).

— Не живее ли там народът, който победи и свали от трона Напулиун Сувим [16] Напулйун Сивум — Наполеон III — б.а. ?

— Да.

— Тогава той не е мюсюлманин, а християнин?

— Да.

— Това е още по-лошо за вас, защото аз мразя християните. Той сигурно се срамува, дето е един от тях, понеже не смее да говори с мен.

Тук обаче тя попадна при моя хаджи точно където не трябва. Той не търпеше да бъда обиждан и сега също вметна гневно:

— Чуй, жено, това твърдение е най-глупавото, което съм чувал през целия си живот. Този Кара бен Немзи ефенди е един несравним властелин над духа и тялото не само в своето отечество, ами във всички страни на земята. Познава народите на всички точки на света и говори техните езици. Убивал е лъвове и е затривал слонове. Неговият юмрук поваля победоносно всички врагове и царе, крале и другите му там владетели, които са радостни, ако им бъде позволено да говорят с него. Коя и каква обаче си ти всъщност? Една жена, една главатарка на шмекери, една майка на разбойническа паплач, която иска да изстиска пари от нас. Ако ефендито не говори с теб, то това не е от страх, а защото е твърде много горд, за да позволи на една такава скитница да чуе неговия благословен от Аллах глас.

Ходиах остана при това оскърбление спокойна, ала отвърна с повишени тон:

— Като наказание за тези думи ще трябва да платите сега двайсет хиляди тумана откуп. Ти ни нарече паплач и шмекери, ала няма по-презряна сган и по-големи крадци от християните.

Тогава аз се изправих въпреки вървите си в седнало положение и заявих:

— Ти изрече най-голямата лъжа в живота си. Докажи ми истинността на това твърдение!

Тя отстъпи пред острия ми тон крачка назад, но после усмихнато — две напред.

— Ти значи не си все пак съвсем ням. Дори ме удостояваш с отговор. Лъжа ли го наричаш? Аз изрекох истината. Кажи ми русите, англичаните, гърците, арменците, мисионерите, които ни пращате, християни ли са?

— Такива са.

— Тогава ти вече призна истинността на моето твърдение. Кой дебне като някое хищно животно по границата на Персия, за да я погълне? Англичанинът, русинът! Кому никога не е достатъчна неговата страна, а иска все повече страни и народи да придобие под свое владичество? Християнинът! Кой е най-лукавият мошеник, най-безсъвестният измамник на Ориента? Гръцкият и арменският християнин! Кой разпраща своите така наречени «Пратеници на любовта», за да ги последват мечът, топовете, стотици болести, користта, измамата, престъпването на мата, грабежа на земи? Християнинът! Какво са консулите, пратениците, които във всички, също и в нашите, владетелски дворове сеят интриги, раздори и недоверие, за да изпращат по-късно плодовете от тези коварства у дома? Християните! Наблюдавай нашите мисионери! Аз не познавам различните секти, към които те се числят. Те са толкова много, че човек изобщо не може да ги запомни. Но всеки от тях твърди, че разгласявал вярата, която единствено те правела блажен. Затова те се мразят и преследват. Презират се едни други, говорят, проповядват и се борят тайно и явно едни срещу други, а пък изискват от нас вяра и доверие! Изискват уважение и благоговение и не подозират, изглежда, че самите правят всичко възможно, за да се лишат от своята чест и нашата почит. Те винаги носят на езика си голямата дума Любов, ала същевременно се разкъсват помежду си, разкъсват и нас! Много християни пътуват през тази земя, защото главният път от Багдад нагоре минава тук покрай нас. Аз съм ги виждала и съм говорила с тях, тук и в градовете, също в Техеран и Исфахан. Обаче не съм опознала нито един-едничък християнин, чиито дела да сметна за онова, което ни е било обещавано от неговата вяра, неговото учение. Какво е допринесла вашата така наречена любов на иноверците? Кръв и пак кръв! Където стъпите, народите изчезват, защото вашите нозе са нозете на гибелта, и по вашите стъпки се прокрадва смъртта. Аз казах преди малко, че мразя християните. Но аз не само ги мразя, а и ги презирам, защото комуто делата са в противоречие с неговите слова, той не заслужава нищо друго, той трябва да бъде презиран. Та не си мисли значи, че ще ви пощадя! Напротив, тъкмо защото си християнин, ще постъпя много строго с вас. Какво можеш да кажеш срещу моите думи? Искам да имам отговор! Говори!

Жената ме погледна с искрящи очи очаквателно в лицето. Тя беше изляла речта си така внезапно, така без същинска причина върху мен, че тя трябва от дълго да се бе натрупвала в нея. Какво можех, какво трябваше да кажа срещу това? Колко често ми бяха отправяни вече тези упреци! Никак не е лесно да се отвръща на подобни обвинения, защото в тях има твърде много истина за този, който е само по име християнин, и колкото и да го усуква, не може да се отърве от неприятното чувство, че ще бъде изобличен. Аз не отбягнах погледа й и отговорих спокойно: