Карл Май - Сатана и Юда

— Well! Това ме успокоява. Въпреки всичко щеше да е по-добре, ако бяхме използвали хитрия номер на Винету. Но както и да е, това е вече минало. Да говорим за нещо друго, защото тази история само ме ядосва!

— Да, нека поговорим за онова, което трябваше да ни съобщиш в хотела! Има ли нещо важно?

— Има. Джонатан Мелтън е бил тук. Заедно с годеницата си е бил отседнал при Пленър.

— Кога?

— Вчера преди обед. Двамата са се нахранили заедно, сменили са изморените коне, а после незабавно са отпътували.

— С колата ли?

— Да. Преди това са накарали Пленър да им намери водач, който е тръгнал с тях. Ще минат през Акома и ще се насочат към Литъл Колорадо.

— Де да можехме да го вярваме! Възможно е с това сведение да иска само да ни заблуди.

— Но в такъв случай Пленър и Джонатан би трябвало да са съучастници.

— Не е речено, че са такива. Възможно е Джонатан да го е излъгал, за да ни заблуди и той от своя страна. Това ли е всичко, което имаше да ни казваш?

— Не е. И друго има. Тази сутрин в салуна са се появили двама мъже, направили са солидна сметка и са попитали съдържателя дали при него са се отбивали един сеньор и една сеньора с пощенска кола. Съобразно истината той им е дал същите сведения, както и на мен. После двамата са си заминали.

— Пеша ли са дошли?

— Да. А сега се сещам какво ми подхвърли съдържателят, ей така, между другото — че са носили големи сомбрера.

— Значи са били татко и чичо Мелтън! Били са достатъчно предпазливи да не отсядат при Пленър, а да се отбият при него само за кратко време.

— Но защо са останали тук до тази вечер, а не са последвали незабавно любимия си Джонатан?

— Вероятно защото са били изморени, а е трябвало да дадат и на конете си възможност да си починат.

— Само ако не са ги сменили веднага срещу други с пресни сили! Навярно разполагат с достатъчно пари.

— Естествено. Джонатан сигурно се е погрижил за това. От предпазливост те са дошли тук от Ню Орлиънс по друг път. Тази вечер са посетили концерта, където ме видяха. Предположили са, че и вие сте тук, промъкнали са се подир мен и наблизо са направили засада, за да ме издебнат. След като са ме проследили дотук, са довели конете си и са били в пълна готовност да продължат пътя си веднага след смъртоносните изстрели.

— А в каква посока?

— Вероятно в същата, накъдето е тръгнал и Джонатан. Несъмнено още преди да се разделят в Ню Орлиънс, те са се уговорили най-подробно.

— Но щом като са дошли дотук по друг път, то и сега могат да направят същото!

След тези думи Винету подхвърли забележката:

— Замъкът на бялата скуоу се намира между Литъл Колорадо и Сиера бланка. Дотам има само един хубав път, по който е поел бледоликият Джонатан. Защо тогава баща му и чичо му ще вземат да тръгнат по някой по-лош път?

— И аз споделям това мнение — съгласих се аз. — Двамата възрастни Мелтън едва ли ще се изложат на големи трудности и лишения, ако това не е абсолютно наложително. У беден съм, че и те ще яздят през Акома. Утре веднага след разсъмване ще ги последваме по същия път.

— И аз ще дойда с вас! — въодушевено извика Франц Фогел.

— Вие ли? — изсмях се аз. — Да не би да искате да давате концерти в дивата Сиера бланка?

— Да! Страшно много ми се иска да им изкарам една такава песенчица на тези Мелтън, че да се видят в чудо!

— Драги приятелю, най-добре го предоставете на нас! Ние ще преследваме тримата Мелтън, за да им отнемем заграбеното състояние. В тази работа с нищо не можете да ни бъдете полезен. Отидете междувременно в Санта Фе и дайте няколко концерта. После ще ви потърсим там и ще ви поднесем вашите милиони на тепсия.

— Не! Не ми причинявайте тази болка и обида да ме зарежете да кисна в града! Би трябвало да нямам чувство за чест, ако го допусна!

Всъщност той имаше право. Заради него ние щяхме да се изложим на опасност, следователно бе съвсем справедливо и той да участва в начинанието. Изглежда и Емъри си мислеше същото, защото го попита:

— Ще можете ли сносно да яздите?

— Не само сносно. Тук в тази страна това бързо се научава.

— Ами да си служите с оръжия?

— Наистина не съм майстор в стрелбата, но ако се приближа на три-четири крачки до типа, когото искам да улуча, сигурно няма да стрелям покрай него.

Тогава и Марта започна да ни моли да вземем брат й. Беше забелязала колебанието ми и се обърна към Емъри. Със своя кавалерски дух англичанинът не можа да устои на молбите на красивата певица и най-сетне той ме попита: