Карл Май: Винету II

Всичко, което бях преживял отначало сам, а после заедно с Ботуел, бързо се бе разчуло надалече и аз бях изненадан, когато се завърнах в Сент Луис, че и тук много хора познаваха името Олд Шетърхенд. Моят стар приятел Хенри забеляза учудването ми и каза по своя грубоват начин:

— Чуден човек! За няколко месеца преживява повече, отколкото другите хора за няколко години, щастливо минава през всички опасности като куршум през парче попивателна, още като гринхорн захваща да се мери с най-опитните хора на Запада, хич не се интересува за безмилостните закони на Дивия Запад, а все уважава човека в противника си и ето ти сега, че е зяпнал уста от смайване, понеже хората говорели за него. Казвам ти, че за това кратко време надмина по известност дори знаменития Олд Файерхенд [15] (англ.) — Огнената Ръка. Б. пр. . Страшно се радвах да слушам такива неща за тебе, защото аз ти посочих този път. И трябва да ти благодаря за тази радост. Виж какво има тук!

Той отвори шкафа за пушки и извади от него … първата готова карабина „Хенри“! Обясни ми устройството и начина и на употреба, после ме заведе на стрелбището си, където трябваше да изпитам това неповторимо оръжие и да му кажа мнението си. Останах направо възхитен от карабината, но отново му напомних, че разпространяването на това скорострелно оръжие ще има пагубни последици за животинския свят и за хората в Запада.

— Знам, знам — кимна Хенри. — Вече си ми говорил за това. Тогава ще изработя само няколко екземпляра. Ето го първият и ти го подарявам. Ти направи моя стар Мечкоубиец прочут, затова ще бъде завинаги твой заедно с тази карабина. Струва ми се, че тя ще ти окаже големи услуги при далечните ти пътувания отвъд Мисисипи.

— Без съмнение! Но в такъв случай сега нямам право да я вземам.

— Защо?

— Защото засега няма да ходя на запад.

— А закъде?

— Най-напред у дома, а после в Африка.

— Аф… аф … аф …! — извика той, след което забрави да си затвори устата. — Ти с всичкия ли си? Да не искаш да останеш при негрите или хотентотите?

— Нямам това намерение — засмях се аз, — но обещах на мистър Ботуел да се срещна с него в Алжир. Там има роднини. После ще предприемем някое пътуване из Сахара.

— За да те изяде някой лъв или хипопотам!

— Pshaw [16] (англ.) — възклицание, изразяващо пренебрежение. Б. пр. ! Хипопотамите не ядат хора и не живеят в пустинята.

— Ами лъвовете!

— И те не се срещат в самата Сахара. Хищниците се нуждаят от вода.

— И аз знам, че не пият сироп! Но тук има и друго важно нещо. В Алжир се говори френски, нали?

— Да.

— А в пустинята какво се говори?

— Арабски.

— Там вече си зле.

— Не съм. Професорът, при когото учих арабски, се счита за най-известния арабист в Германия.

— Да те вземат мътните! Човек не може да ти намери слабо място! Но сега ми идва нещо наум, което ще ти попречи на това пътуване. Парите.

— Имам малко.

— Охо!

— Да! В банката имам още значителна част от възнаграждението си като земемер.

— Ще ти стигне ли?

— Да, ако нямам някакви особени изисквания. А както знаеш, аз съм твърде непретенциозен.

— Тогава върви, върви, махай се в твоята Сахара! — извика той ядосано. — Не мога да разбера хората, които искат да отидат там! Има само пясък, нищо освен пясък и милиони пустинни бълхи! Тук можеш да си живееш много по-добре. Но между нас всичко е свършено, защото кой знае дали някога ще се видим.

Той ходеше насам-натам с бързи големи крачки, мърмореше най-различни ядни думи и размахваше двете си ръце из въздуха. Но добродушието му скоро взе връх. Спря се пред мене и попита:

— Можеш ли да използваш Мечкоубиеца и в пустинята?

— Да.

— А карабината?

— Тя ще ми е още по-необходима.

— Тогава взимай и двете пушки и изчезвай! Измитай се и повече да не съм те видял тук! Иначе ще те изхвърля навън, ама че … ама че… глупаво пустинно магаре!

Хенри ми тикна в ръцете двете пушки, отвори рязко вратата, избута ме навън и дръпна резето зад гърба ми. Такъв си беше той. Не се възпротивих. Но когато излязох на улицата, Хенри вече беше подал главата си от прозореца и ме попита дружелюбно:

— Ще наминеш тази вечер за малко при мене, нали?

— Разбира се!

— Well [17] (англ.) — добре, съгласен съм. Б. пр. Ще ти сготвя буламача, който обичаш за вечеря. А сега — да те няма!

Тогава още нямах представа колко голяма полза щях да имам от двете пушки в моя по-нататъшен скитнически живот. Дължа им до голяма степен не само славата си на уестмън, но и живота си. И когато хората говореха край лагерните огньове между Мисисипи и Скалистите планини за делата на Винету и Олд Шетърхенд, винаги ставаше дума не само за Сребърната пушка на Винету, но и за Мечкоубиеца и карабината Хенри на неговия бял брат.