Карл Май - Аллах ил Аллах!

Той коленичи на земята и всички останали последваха примера му. Шейхът зарови ръце в пясъка, а после го пусна да изтече между пръстите си, наподобявайки с движенията си миене с вода. Същевременно започна да се моли с думите, които служат като заглавие на всяка сура от Корана:

— В името на Бога, Всемилостивия!

— В името на Бога, Всемилостивия! — повториха в хор неговите придружители, като и те направиха същите движения с ръце.

— Заедно с мен благодарете на Аллаха, загдето е извършил такива велики дела. Той е Всемилостивият!

— Всемилостивият!

— Спасителят!

— Спасителят!

— Избавителят и Освободителят!

— Избавителят и Освободителят!

Така в молитвата си шейхът поред спомена стоте имена на Аллах, а бедуините ги изговаряха подир него смирено и благоговейно. По примера им Халеф също коленичи и се присъедини към молитвата. За мен това бе завладяваща сцена. Тези полудиви, силно загорели от слънцето люде, коленичили на земята в усамотението на пустинята, изричайки като от една уста в молитвено смирение божиите имена.

— Но ти властваш на земята и на небето. Смъртните не могат да те видят, нито да те разберат, ала ти си изпълнен с милосърдие, с любов и състрадание и всичко, каквото правиш, е добро. Единствено на тебе хвала, благодарност и прослава во веки веков! Аллах ил Аллах, уа Мохамед расул Аллах — Бог е Бог, и Мохамед е негов Пророк!

Молитвата свърши. Мъжете се изправиха. Тогава шейхът се приближи до мен и каза:

— Молитвата ми донесе спокойствие, самоувереност и сила. Можеш да ми кажеш всичко. Ти знаеш повече, отколкото ни извести, нали?

— Признавам, че е така. Да, Хилуя е била спасена и вече пристигна при бени салахите.

Все пак при тези думи краката на стария се подгънаха. Той се отпусна пред мен на колене, и като вдигна нагоре сключените си молитвено ръце каза:

— Човек трябва да коленичи само пред Аллах. Никога досега не съм подгъвал коляно пред когото и да било, но ето че сега го правя пред теб, защото ти си пратеник на Аллаха, който освободи сърцето ми от моята убийствена тъга. Беше ми забранено да плача от болка, но дори и най-големите храбреци няма защо да се срамуват, ако се разплачат от радост. Виж сълзите ми! Нека в предсмъртния ти час закапят върху теб, за да измият душата ти, за да можеш да влезеш в страната на блажените.

От силно вълнение шейхът съвсем остана без сили. Наведох се, за да му помогна да се изправи. Тогава той дълбоко си пое дъх, надигна се, с крайчеца на бурнуса изтри очите си, а после се обърна към своите воини:

— Днес вашият шейх и цялото племе изживяват голяма радост. Този ден е благословен и ще остане незабравим! Дайте ми пушката и вземете в ръка вашите оръжия!

Бедуините не чакаха да ги подканят повторно. Един бен араб никога не пропуска случай да изгърми няколко грама барут. С дългите си пушки с извити приклади те се подредиха в кръг, в чийто център се озовах заедно с шейха и Халеф.

— Аллах се смили над нас в часовете на нашата мъка. Да се поклоним пред него, да го възхвалим и да му благодарим! Аллах ху-ху-ху! — извика шейхът.

— Аллах ху-ху-ху! — ликуващо изреваха бедуините и веднага щом изстреляха пушките си, започнаха да подскачат в кръг в някакъв див чудноват танц. Още докато подскачаха, те отново заредиха оръжията си и по знак, даден от техния предводител, пак спряха на едно място. Той продължи:

— Тези двама чужденци се появиха при нас като пратеници, за да ни донесат утеха и да ни покажат, че сме чути от Аллаха. Дано той ги дари с хилядократна милост, а накрая ги изпрати и в джанната. Аллах ху-ху-ху!

— Аллах ху-ху-ху!

Танцът и зареждането на пушките се повтори отново, а шейхът пак извика:

— На Хилуя, моето дете, дъщерята на храбрите бени аббаси, се е притекъл на помощ един спасител, който я е избавил от смърт и от робство. Хвала и прослава на този храбрец! Нека името му винаги се споменава, а за подвизите му да се разказва край всички лагерни огньове на привържениците на Пророка! Аллах ху-ху-ху!

Това бе наистина буйна, разюздана и вълнуваща сцена. Докато преди малко същите тези мъже бяха коленичили в смирена молитва с лица, обърнати към Мека, сега те скачаха като луди насам-натам. Пронизителните им викове ехтяха над пустата равнина, изстрелите им трещяха, бурнусите се развяваха. Заразени от радостта на господарите си, камилите нададоха своя грозно звучащ рев. Пясъкът летеше нависоко изпод краката на танцуващите бедуини. Човек получаваше чувството, сякаш тук се бе насъбрала тълпа от сатанински призраци, за да направят серенада на злите джинове на пустинята. Дори и старият шейх танцуваше, крещеше и ревеше. Най-сетне той направи знак и веднага настъпи дълбока тишина.