Карл Май - Край Тихия океан

Значи и поздравът също беше разпознавателен знак. Последната му сричка се изговаряше по-разтеглено — дзинг-дзи… инг и дзинг-леа… о вместо дзинг-дзинг и дзинг-леао. Това можеше да ми бъде от голяма полза.

— Не съм те излъгал. Талисманът е моя законна собственост.

Но на теб трябва да кажа, че си много непредпазлив.

— Защо? Ние и двамата сме членове на голямото лунг-хуи [106] Сдружение на Драконите. Б. нем. изд. и можем да говорим за тези неща.

— А ти знаеше ли, че и аз съм от тези хора? Не ти бях дал никакъв знак, но въпреки това ме предупреди да се пазя от Драконите. Знаеш ли какво наказание е определено за подобна постъпка?

— Смърт, ако не бях хо-шанг. [107] Бонз. Б. нем. изд. Но никой друг няма право да отнема живота на един служител на великия фо освен единствено нашия хоанг-шан, [108] «Възвишено величество» — императорът. Б. нем. изд. защото само той е върховен глава на всички свещеници. Ти се показа като добър и благодетелен човек и тъй като те помислих за чужденец, реших да те предупредя.

— Защо ме предупреди да се пазя и от куанг-ти-миао?

— Не бива да го изговарям, понеже и ти самият сигурно го знаеш.

— Тогава сбогом! Но още нещо трябва да ти кажа: не знаеш ли, че в ли-кинг [109] Китайският ритуален канон. Б. нем. изд. пише: «Учтивостта забранява да караш другия да се черви от срам»?

— Знам го. Защо ме питаш?

— Нима не искаше да ме засрамиш? Не се ли усъмни в истинността на думите ми? Въпреки това ти доказах, че съм говорил самата истина. И ето че сега твоето лице е червено от срам. За в бъдеще бъди по-учтив към чужденците, защото те са по-мъдри и по-умни от вас. Дзинг-леа… о!

— И лу фу финг! [110] Нека щастливата звезда те придружава в твоето пътуване! Б. нем. изд. И ми прости, че бях несправедлив към теб!

Капитанът беше вече избързал напред. Когато излязохме на речния бряг, току-що отплаваше някаква малка лодка, която беше спряла до нашата.

— Кой беше този човек? — попитах нашия лодкар.

— Някакъв рибар, който спря да си почине тук.

Качихме се в лодката и отново издигнахме платното. Самият капитан се залови с греблата, лодкарят хвана кормилото, а аз се загледах в царящото по реката оживление. Бяхме се забавили в пагодата по-дълго, отколкото бе първоначалното ни намерение. Както изглеждаше скоро щеше да се свечери и пъргавото и дейно население от крайбрежието на реката се стремеше да използва краткото време, оставащо до падането на мрака, за да довърши ежедневната си работа.

Направи ми впечатление, че лодката, която бях видял до нашия плавателен съд, плаваше в права посока към отсрещния бряг. Невъзможно бе човекът в нея да е имал намерението само да си почине. Това би предполагало, че той или е пътувал вече по-продължително време, или пък че тепърва го очаква по-дълго плаване. В първия случай той сигурно веднага без да спира щеше да свърне към отсрещния бряг, а във втория щеше да се насочи нагоре по реката или надолу по течението й вместо да гребе право към отвъдния бряг.

— Познаваш ли рибаря? — попитах нашия лодкар.

— Не.

— Разговаряхте ли?

— Не.

Ако бях получил този отговор от някой мълчалив арабин, то и през ум нямаше да ми мине да се усъмня в истинността на думите му, ала китайците са извънредно бъбриви и изобщо не могат да стоят спокойно на едно място. Затова не ми се вярваше, че двамата мъже са седяли в лодките си толкова близо един до друг без да завържат разговор. Но защо ме лъжеше китаецът? Не се сещах за никаква по-приемлива причина. Продължих с въпросите си:

— До Вам-поа днес няма да можем да стигнем вече, нали?

— Няма.

— Тогава ще ни се наложи да потърсим някое място, където ще можем да пренощуваме. Знаеш ли такова място?

— Навсякъде има кунг-куан [111] Букв.: Обществен приют или подслон. Б. нем. изд. или тиън. [112] Странноприемница. Б. нем. изд. Най-хубавата е Шен-куанг-тиън [113] Странноприемница «При Блестящото ветрило». Б. нем. изд. и се намира малко по-нагоре по реката на десния й бряг.

— Колко път има дотам?

— Петнайсет ли. [114] Китайска миля. Десет такива мили се изминават за един час бърз ход. Б. нем. изд. Ако този вятър се запази, след един час сме там.

— Но дотогава съвсем ще се смрачи.

— И ще е по-добре, защото така ще видиш колко красива е реката през нощта. Ще отседнеш ли в тази странноприемница или да ти предложа някоя друга?

— Не. Там ще отседнем.

Бързо се стъмняваше. Нашият лодкар запали и издигна пъстър хартиен фенер. Дори и най-малките лодки имаха по една светлина, а големите плавателни съдове направо бяха обсипани с тях. Но фенерите наистина бяха необходими. Вярно, наблизо нямаше никакъв по-голям град, ала доколкото можеше да се съди по светлинките, изглежда реката буквално гъмжеше от лодки.