Карл Май - Край Тихия океан

Може би измина около половин час преди да се доберем до издатъка в скалите над нас. Както вече споменах площадката беше широка само четири стъпки, което допълнително усложняваше слизането на моя «ездач» от раменете ми. И двамата съвсем лесно можехме да полетим надолу. Ето защо му казах да си затвори очите, после коленичих и лека-полека го оставих да се плъзне от гърба ми върху площадката. След това подвикнах нагоре:

— Хей, мастър Търнърстик!

— Тук съм!

— Хвани ласото!

Не беше лесно от това положение да подхвърля ремъка до него, но най-сетне успях. Капитанът го върза горе за дървото, а аз увих и стегнах другия му край около тялото на китаеца.

— Чакай тук, докато се изкача горе! — предупредих го аз, а после извиках на Търнърстик: — Ахой, кептън! Идвам. Здраво ли е вързан ремъкът?

— Да. Ако не се скъса, всичко ще мине добре, понеже съм го хванал като в клещи.

Започнах да се катеря само на ръце по ласото и успешно се озовах горе. Търнърстик зарадвано ми стисна ръката.

— Добре дошъл, Чарли! Ужасен беше този курс, по който опъна платна. Какъв път измина само и то с цял китаец на врата! Туй хич не е дреболия. Какъв е този тип, как се казва, откъде идва, какво търси тук и какво ти разказа?

— Та това е цял корабен товар от въпроси! Ще ти отговоря по-късно, след като го изтеглим горе. Не бива да го караме дълго да чака. Счупил си е ръката и има ужасни болки.

— Ръката ли си е счупил? Клетникът! Давай да го издърпаме, за да можеш да го позакърпиш!

Вече бяхме двама и всичко ставаше по-лесно и по-бързо. Въпреки това веднага, щом стъпи горе при нас, китаецът се отпусна на земята. До този момент го бе поддържала само силата на една желязна воля, но ето че сега попадна в прегръдките на състрадателно и благотворно безсъзнание.

— Чарли, този човек е много зле. Да не вземе да ни умре в ръцете? — разтревожи се капитанът.

— Няма. Претърпял е корабокрушение и вълните са го изхвърлили в този затворен залив. Всичко това не е преминало без силни удари и сътресения, при което ръката му се е счупила. От вчера, а може би и от по-дълго време, той нито е ял, нито е пил и никак не е чудно, че след последното върховно напрежение на силите е изгубил съзнание. Но аз ще трябва да използвам сегашното му състояние, за да го сваля долу в долината и оттам да го отнеса до водата. Що се отнася до теб, ти навярно ще останеш тук, а?

— Аз ли? Защо?

— Тази височина се вижда надалеч в морето и ми се струва, че искаш да останеш тук да я украсяваш като фар.

— Аз? Кой ти е казал подобни небивалици?

— Самият ти, сър. Не спомена ли, че предпочиташ да се изкатериш на хиляда мачти отколкото да се спуснеш от тези скали?

— Чарли, човек понякога само така си приказва. Прихване ли те нещо, ти си в състояние да изречеш неща, в които и сам никога не би повярвал. Но как ще свалим този китаец в долината? Та нали и самият аз здравата ще се озоря, докато стигна здрав и читав до долу?

— Няма да имам нужда от помощта ти. Ще те помоля само да носиш пушката ми.

— Всъщност не исках повече да се докосвам до този злощастен предмет, но щом като няма друг изход, ще ти направя тази услуга. Дай ми я!

Капитанът ми помогна да кача изпадналия в безсъзнание човек на гърба си и тогава започнахме да се спускаме от височината. Когато стигнахме долу, той ме попита:

— Къде ще го оставиш?

— Тъй като тук няма вода, ще трябва да го занесем до потока, който прекосихме преди.

— Ами нашите кози?

— Сега не е възможно да се занимаваме с тях. Утре ще изпратим няколко души да ги вземат!

— Нямам нищо против. И така, напред!

Споменатият поток не беше далече. Едва там оставих китаеца на земята и оголих ръката му, за да охладя подутото място с вода. Междувременно той дойде на себе си и ни помоли:

— Дайте ми да пия!

След като това стана, той яде от хранителните ни провизии с такава стръв, която ясно показваше, че е гладувал. После ме помоли:

— Кажи ми името си, за да знам как да се обръщам към теб, когато поискам да ти благодаря.

Казах му го. Той поклати глава.

— Когато се изрече някаква дума, човек трябва да може да си представи, да си помисли нещо. А твоето име няма душа. Позволи ми да се обръщам към теб на езика, който се говори в Шин-тан! [42] Така будистите наричат Китай. Б. нем. изд. Ти си един тао-дзъ. Какъв сан или звание ти е Дал твоят император?

— Аз пътувам по целия свят, а после сядам да пиша книги за всичко, което съм видял.

— Тогава ти си не само сиой-дзай [43] «Цъфтящ талант», както бива наричана научната титла бакалавър. Б. нем. изд. или дзиой-ийн, [44] «Повишен човек», отговаря приблизително на лисансие (удостоен с научната степен лисансиат). Б. нем. изд. ами и дзинсъ [45] «Напреднал човек», означава нещо като доктор. Върху тези три степени се базира възможността за получаване на назначение в Китай. По-високи и знатни служби се дават само на дзин-съ. Б. нем. изд. и имаш правото да заемаш най-високи и почетни постове в твоята страна. Ти си велик, силен и умен. Ще те наричам Куанг-си-дза-съ, [46] Букв.: «Голям блясък, доктор от Запада». Б. нем. изд. защото твоята родина се намира в ти-си. [47] Западна земя. Б. нем. изд. Ще ми разрешиш ли?