Карл Май - Край Тихия океан

Отидохме до планинския банан, за който вързах ласото си съвсем ниско над земята. После захвърлих якето и шапката си и се спуснах до споменатия издатък, намиращ се на около петнайсетина стъпки под нас.

— Кептън, развържи ласото!

— Ай, ай! Но внимавай, Чарли! Паднеш ли долу, никой няма да може да ти помогне.

Намотах ласото около кръста си и продължих слизането. Цялата височина на скалата възлизаше на около двеста стъпки. От Малката площадка, широка само четири стъпки, на която бях стъпил, за някой добър планинар не беше трудно да се спусне още по-надолу. Само на около двайсетина стъпки от дъното на котловината това ставаше вече напълно невъзможно. Без премеждия успях да се добера до въпросното място.

Със затаен дъх китаецът следеше всяко мое движение. Но ето че в този момент той нададе едно възклицание, което изразяваше разочарованието му. Извърнах се към него и го попитах на куан-хо, [32] Езикът на образованите китайци. Б. нем. изд. понеже предполагах, че така ще ме разбере:

— Как се казваш?

— Конг-ни.

— Откъде си?

— От Тиън-сиа, [33] «Под небето», както китайците наричали своята империя. Б. нем. изд. там на си, [34] Запад. Б. нем. изд. отвъд морето.

— А от коя провинция или от кой град?

— От Куанг-чой-фу [35] Кантон. Б. нем. изд. в провинция Куанг-тунг.

— Как попадна тук?

— Бях на едно лунг-йън, [36] Букв.: «Драконово око». Така китайците наричат вид джонки, чиято издигната предна част представлява драконова глава с неимоверно големи очи. Б. нем. изд. което вчера бе потопено от тайфуна. Вълните ме изхвърлиха в този залив и ако не ме спасиш, сигурно ще умра.

— Можеш ли добре да се катериш?

— Бил съм във всички планини на Запада. Зрението ми е добро, а краката ми не треперят. Обаче ударих главата си в скалите и сега ми се вие свят, а лявата ми ръка е ранена и много ме боли.

— Ако превъзмогнеш болките си, ще мога да те спася.

— Ще се опитам.

Размотах ласото и спуснах примката му.

— Прекарай този ремък под мишниците си! Ще те изтегля с него.

Заради широките си дрехи и ранената си ръка той се приготви много бавно. После вдигна глава и ме попита:

— Няма ли да ме изпуснеш?

— Няма. Пази се с дясната ръка от скалата и ми помагай с краката си!

Той изпълни указанията ми и не след дълго се изправи до мен бледен и страшно отпаднал. Беше млад човек на около двайсет и четири години. Сигурно изпитваше силни болки, защото докато го изтеглях с ласото, той си разкървави долната устна със зъби — толкова силно я беше прехапал.

— Покажи ми ръката си! Искам да видя какво е състоянието й.

— Ти лекар ли си? Запознат ли си с «Чанг-ши-ий-туни» [37] «Цялата медицина на Чанг-цин» от Чанг-лу-ю, сина на онзи прочут лекар, излязла през 1705 година — книга от съкровищницата на класическата китайска медицина. Б. нем. изд. и «Ван-пинг-дзуи-чюн»? [38] «Завръщащата се пролет на всички болести» — книга от съкровищницата на класическата китайска медицина. Б. нем. изд. — попита ме той.

— Знам ги и двете, а също и «Ню-дзуан-и-дзунг-син-сианг» [39] Букв.: «Златно огледало на фармакологията», също един от класическите учебници. Б. нем. изд. — отвърнах аз, за да спечеля доверието му. — Дай да я видя!

Той ми подаде ръката си. Прегледът бе сигурно много болезнен за него, защото установих, че над лакета имаше счупване на костта.

— Ръката ти е счупена, но аз ще я наместя веднага, щом отокът малко спадне. Ще можеш ли да се изкатериш оттук нагоре?

— Иначе бих могъл и то с лекота, но сега съм много отпаднал. Подкрепяй ме!

Изпълних желанието му, ала скоро разбрах, че така нищо няма да стане. Опитах се приблизително да преценя тежестта му. Той бе як и жилав, но не беше кой знае колко едър.

— Ще можеш ли да се държиш с краката си за мен, ако те взема на раменете си?

— Наистина ли ще го направиш?

— Да.

— Но аз не знам кой си, а не ми се иска да нарушавам закона, който повелява да бъдеш учтив към другите.

— Ти няма да нарушиш този закон, защото аз не съм дзъ-чунг-куо, [40] Син на Небесната империя, китаец. Б. нем. изд. а съм тао-дзъ, [41] Син на разума, немец. Б. нем. изд. който желае да ти помогне. Хайде, нека опитаме!

Повдигнах го така, че той яхна раменете ми и сплете стъпалата си на гърба ми. Докато се държеше с десницата си за главата ми, а аз хванах с едната си ръка краката му, се опитах да се изкача нагоре. Катеренето наистина ми потръгна, макар че вървеше бавно, а освен това трябваше да бъда и много предпазлив, за да не направя някоя погрешна стъпка.