Карл Май - Край Тихия океан

— Джентълмени, я ми кажете какво е положението тук с лова?

— Много добро — гласеше утешителният отговор.

— Какъв дивеч се среща наоколо? Пингвини?

— Не.

— Тюлени?

— Не.

— Морски лъвове?

— Също не.

Изглежда добрият капитан наистина се увличаше по лова с тояги. За съжаление си беше направил сметката без… дивеча, но продължи да пита:

— А какво се намира иначе?

— Свини, кози, костенурки, водни птици и летящи мечки.

— Бре да се не види! Вярно ли е? Никога досега не съм чувал, че и мечките пърхат наоколо из въздуха. Или този вид добичета са по-други същества от онези, които обикновено сме свикнали да наричаме мечки? Известни са ми само белите мечки, сивите, кафявите и черните, знам я и миещата мечка. Казвай, Чарли! Нали ти си естествоизпитателят в това изследователско пътешествие с нашия прочут «Вихър»!

— Pteropus ursinus — отвърнах аз с много важна физиономия.

— Perotus purgilus? Какви са тези думи? Я говори като хората!

— Well, тогава ще ти кажа «прилеп», ако тази дума разбираш по-добре.

— Прилеп ли? Хмм, ама че шегаджии, от прилепа да правят мечка! Ами колко голямо е това великанско животно?

— Дълго е двайсет-двайсет и пет сантиметра, а с разперени крила стига на ширина около три стъпки. Предпочита да живее по палмите с ветрилообразни корони и е едно от малкото животни от този вид, които спят през нощта, а тръгват да търсят прехраната си по време на най-светлите обедни часове.

— Тъй като и аз имам същите навици, значи също спадам към тези «Peroques purgatus», или както там нарече преди малко онази пасмина. Понеже не ми се иска да им причинявам никакво зло, ще се задоволя с другите видове: кози, свини и костенурки. Но да застреляш някаква си коза не е никакво геройство, нали, Чарли?.

— Хмм, чак геройство че не е, не е, обаче често е твърде опасно. Я си помисли за дивите кози! А тукашните кози също са диви и планините са много стръмни и трудно проходими.

— Не обичам катеренето, защото винаги се преобръщам или през десния, или през левия борд. Изкача ли се нагоре на трийсет сажена после сигурно ще се изпързалям надолу на не по-малко от петдесет сажена. Ами как стои въпросът с костенурките? Тук може ли човек да си приготви «мок-търтъл» супа?

— Едва ли, кептън — усмихнах се аз.

— Защо? Не ми ли каза, че тук имало колкото щеш костенурки?

— Така е и именно заради това можеш да си свариш истинска «търтъл» супа, а не някаква си «мок-търтъл».

— Само дяволът може да го разбере! Я ми обясни всичко малко по-ясно!

— Обикновено «мок-търтъл» се употребява неправилно. Супата «търтъл» е истинската супа от костенурка, докато «мок-търтъл» означава фалшива, неистинска супа от костенурка, т. е. имитация.

— Well, Чарли, ще ти издам свидетелство, че си много голям учен както по естествознание, тъй и по супите. Де да можехме още днес да уловим някоя истинска «търтъл»!

Един от заселниците, някогашен обитател на Маркизките острови, веднага изяви готовност да ни заведе до едно място, където можело да намерим от тези животни. Лунната светлина бе доста силна, вечерта действително заслужаваше да се нарече райска и ние тръгнахме подир нашия човек по един път, който се виеше през великолепна палмова гора и водеше към малък и усамотен залив.

Там имаше гъсталаци от таитянска таманус, [30] Черничево дърво, достигащо на Таити често обиколка от четири-пет метра. Б. нем. изд. катапи [31] Декоративен храст (Cerverathevetia). Б. пр. и смокинови дръвчета, пред които се простираше широка, ослепително бяла пясъчна ивица, спускаща се към водата под съвсем малък наклон. Веднага, щом излязохме измежду черниците, ние зърнахме две костенурки, които бавно пълзяха от морето към нас. Бяхме се снабдили с по една тояга и скоро ги обърнахме по гръб, а в това положение те изцяло ни бяха в ръцете. Тази работа съвсем не беше лека, защото по-голямото животно като нищо надхвърляше сто и петдесет килограма, а пък по-малкото не беше кой знае колко по-леко.

— Ами сега? — попита фрик Търнърстик. Островитянинът, който горе-долу говореше английски, каза:

— Оставете ги да лежат тук до утре сутринта. Те не могат да избягат и ще изпратите хора да ги вземат.

— Нямам такова намерение! — отвърна капитанът, който въпреки че правеше впечатление на суров и грубоват човек, имаше всъщност твърде жалостиво сърце. — През нощта тези клети животни ще изживеят такъв смъртен страх, какъвто дори и на тях не пожелавам. Чарли, жалко, че не си носиш пушката, иначе можеше да им изпратиш по някой куршум!