Карл Май - Край Тихия океан

— Елате. — кратко каза той и прекрачи прага. В преддверието на къщата върху една рогозка седеше млад мъж, чиято голяма прилика с Потомба веднага ни издаде, че е негов брат.

— Потаи!

— Потомба!

Седящият човек скочи на крака и протегна ръце като че искаше да прегърне брат си, ала веднага отстъпи крачка-две назад и отпусна ръце.

— Какво ти става, Потаи? Нима не съм твой брат?

Младият човек посочи към пода до рогозката, където стърчеше дръжката на ножа, и каза:

— Забих този крис в земята, докато дойдеш, Потомба. Заклех се да не се докосвам до теб, преди да сме отмъстили за смъртта на майка ни.

— Смъртта на майка ни ли? Говори, Потаи, бързо говори, бързо! Къде е Парайма?

— Отиде си.

— Отишла си! Къде?

— При баща си, жреца на езичниците от Аймео.

— Доброволно ли?

— Доброволно! Бях отскочил до Майтеа, а когато се върнах, нея я нямаше. Явно майка ни се е опитала да я задържи и двете са се сборичкали. Потомба, жена ти се е върнала при нашите стари езически божества и е убила майка ни.

— С какво?

— Със своя крис. Извадих го от сърцето на майка ни. Беше кървав и ей къде го забих в земята.

Ери се наведе и го измъкна от пода.

— Това не е ножът на Парайма. Този крис е на жреца Аноуи! — процеди през зъби той.

— Значи той е отвел Парайма и той е убиецът на майка ни!

— Наистина ли е тръгнала доброволно с него?

— Не намерих никаква следа от борба между нея и баща й. Ти видя ли лодките и твоята «Мата ори» ?

— Да. Какво означава събирането на тази флотилия?

— А знаеш ли го и Матемба, твоя смъртен враг?

— Защо ме питаш така, сякаш съм някое малко хлапе!

— Връщаш се съвсем навреме. Жрецът Аноуи, бащата на твоята невярна жена, дойде, за да вземе Матемба. В Тамаи ще има сватба и още днес Матемба ще стане съпруг на твоята жена.

Потомба се приближи до отвора, който служеше за прозорец. Трябваше дълбоко да поеме свеж въздух, защото му се струваше, че ще се задуши. До този момент двамата братя не ни бяха обърнали никакво внимание. Капитанът ми прошепна:

— Изглежда ти разбираш езика на тези хора. Какво става тук?

— Нещо ужасно! — отвърнах аз. — Убили са майката на ери, а днес жена му ще се венчае с един езичник.

— По дяволите! Значи ще се лее кръв!

— Тези двама мъже са християни.

— Pshaw! И сред покръстените полинезийци продължава традицията на кръвното отмъщение. Скоро сам ще разбереш.

В този момент Потомба се върна към средата на стаята. Лицето му бе като издялано от камък, а в очите му гореше зловещ огън.

— Потаи, какво направи досега?

— Разпродадох всичко.

Ери кимна одобрително. Изглежда той веднага отгатна плана на брат си.

— Също и лодките ли, които ти изпратих от островите Тубуаи, когато Аноуи ме преследваше?

— Да, и тях. Ще тръгнем за островите Самоа.

— Правилно си постъпил. Готов ли си?

— Само теб чаках.

Потомба се обърна към мен:

— Корабът на този сахиб ще отиде да вземе твоите приятели, нали?

— Да.

— А после накъде ще отплава?

— Към страната на китайците.

— Значи пътят ви ще мине покрай островите Самоа, които вие наричате Острови на мореплавателите. Искаме да отидем там. Ще ни разрешите ли да пътуваме с вас?

Преведох въпроса му на капитана.

— Съгласен съм да ги взема. Значи са разпродали всичко, така ли? — попита той. — Все пак ми се струва, че си прав, Чарли. Християнството е направило от тези тигри овце, които вместо да си отмъстят, хукват да бягат.

— О, кептън, я погледни тези мъже! Приличат ли ти на овце?

След тези думи предадох на Потомба отговора на Търнърстик:

— Можете да пътувате с нас.

— Кога ще отплава корабът?

— Още тази нощ със започването на отлива.

— Може ли брат ми да дойде на борда, за да донесе имуществото ни?

Капитанът пак даде съгласието си.

— Потаи, ти си по-младият от нас. Ще ми се подчиняваш, нали? — попита го ери.

Брат му кимна.

— Всичко наше ще занесеш на кораба, който ти покажа, нали?

— Каквото имаме е събрано и опаковано в три големи рогозки.

— Направо оставаш на борда и ще ме чакаш, докато се върна!

— Не, Потомба. Нима нямам и аз крис?

— Най-напред редът е на моя крис, и едва след това, ако умра, идва ред на твоя. После можеш да отмъстиш за мен, вместо да загинеш заедно с мен.

— Ще ти се подчиня.

— Тогава ела, сахиб! Исках да ви окажа гостоприемство, ала вече нямам дом.

Върнахме се обратно на брега. Потомба показа кораба на брат си, който без да каже нито една дума се отдалечи.

— Какво ще правиш, Потомба? — попитах аз.