Карл Май - Олд Шетърхенд a.D.

Какво ли означава тая работа? И какво ли съдържа? Сещам се за многобройните врагове, срещу които съм бил принуден да се изправя и които сигурно биха ме унищожили, ако бе по силите им. Дали ковчегът нямаше значение на онзи вид предизвестие за бой, нерядко обичайно за някои добре организирани престъпни общества? Или може би в него бе скрита една от онези адски машини, дето се появиха напоследък? Оглеждам замислено известно време съмнителния предмет, докато накрая решавам да отворя ковчега — разбира се, с употребата на всички предпазни мерки. В него лежи (отдъхвам с неимоверно облекчение) една червена повехнала роза и едно писмо, което ми обяснява странния подарък. Подателката изразяваше по символичен начин своята отхвърлена любов.

В моите писани до неотдавна произведения, чиито събития се разиграват в едно сравнително по-раншно време, читателят си представяше от някои забележки неустрашимия воин Олд Шетърхенд-Кара Бен Немзи като недостъпен ерген. Последицата бе, че той така обилно и трайно заемаше мислите на моите читателки, та забравяха всякакъв страх от респектиращия боец и индиректно или директно го отрупваха с купища… предложения за женитба. Тези сигурно изключително добронамерени, но иначе крайно досадни предложения се трупаха по толкова обезпокоителен начин, че изкараха от нерви не само споменатия безстрашен воин, но и неговата от години законна съпруга. Та ето защо той седна и написа един нов пътепис [5] Вж. Събрани съчинения, том 27, «Край развалините на Вавилон» — Б.нем.изд. , в който ловко поднася новостта, че гласът на неговото сърце вече е заговорил. С това постави в безмерно удивление не само своя Хаджи Халеф, а и своя читателски свят и най-вече онази част, която е хвърлила око на неговата персона. Ето как постигнах целта си — предложенията за женитба и любовните писма престанаха. Само от време на време, както днес — очевидно се касаеше за някое старо сърце, което не можеше да забрави, — през стаята ми повява полъх на болезнено себеотрицание.

Преглъщам храбро една меланхолична сълза и посягам към получените писма. Първото съдържа изпълненото с хумор изявление на един благороден син на музата:

Съдейки по съставителството на тези редове, допускам, че просителят лично ме познава, а и почеркът му ми се струва познат. Търся и намирам същия «краснопис» върху една все още непогасена полица, която ми бе издал като деветокласник синът на един приятел. Той беше лекомислен, но иначе почтен млад мъж, който не искаше навремето да се разкрие пред богатия си баща. Сега се заемам да го сторя вместо него и веднага ще оповестя резултата от моя опит за посредничество. Бащата ми плати, погаси и новите му дългове, а след няколко дни получих следното послание:

Виждате, неговите рими притежават същото своеобразие както той самият — не са съвсем лоши. А за всеобщо успокоение искам да добавя, че въпреки ужасната си клетва за отмъщение, той насетне пак ме «избоза».

«Но понеже не притежаваме средствата», гласи съдържанието на друго писмо, «да го пратим на гимназия, с моята жена стигнахме до единодушно решение да ви направим следното предложение. Поемате изцяло грижите по нашия Емил — квартира, храна, бельо и облекло, давате му уроци по всичко, което се учи в гимназията, и най-вече по всички езици, които самият владеете, а когато след четири години стане на деветнайсет, ще можете да го вземате три години поред като спътник във вашите пътешествия, без нищо да плащате.» Когато прочитам писмото до края, от радост не мога да се владея. Запленен съм, направо въодушевен от предложението и блестящите перспективи, които ми вещае за близките години. Скачам от стола и припвам из стаята, пощръклял от радост. Когато ликуването ми малко се поуталожва, вземам лист за писмо и подхващам: «Скъпи ми, многоуважаеми господине! Пратете ми младока веднага! С отворени обятия ще го…» Тук ме спохожда една мисъл. Стой! Не толкова бързо! Какво ще каже моят Хаджи Халеф за новия придружник? Сигурно ли е, че ще сподели моето въодушевление? Като нищо може да го обземе ревност! И бих могъл завинаги да си разваля отношенията с него, ако изтълкува нещата така, все едно компанията му вече не ми е достатъчна. Значи май ще е по-добре на първо време да не отговоря и в следващото си писмо до Халеф да позагатна предпазливо едно-друго по въпроса. Най-добре да предоставя на него решението.

Читать дальше