Карл Май: Великден

Аз знаех как съвестта го бе измъчвала нощес и поради това отвърнах с пълно спокойствие:

— Не можете да ме оскърбите, сеньор Риберто. Вие сте един…

— Не се казвам Риберто! — пресече гневно той думите ми.

— И все пак напразно търсите своя баща, стария банкер Риберто!

Той се изплаши.

— Кой… кой… кой ви… — пропелтечи.

— Това е без значение, с една дума, знам го. Вие сте онзи блуден син, тласнал майка си в смъртта и баща си в немотията. Любовта на майката е безгранична, а дори и най-строгият баща може да бъде милосърден. Двамата вероятно биха ви простили, ала вие не можете да ги помолите за прошка. Обърнете се към Спасителя на света, който единствен е в състояние да ви спаси! Днес е Доминго де рамос, Неделята на върбовите клонки, които са символ на мира, на сдобрението. Помирете се с Небесния съдник и после съвестта няма да ви гони нощем от постелята, за да ридаете за прошка и избавление! Не чакайте докато езикът ви залепне за небцето и вече не можете да молите за милост!

Устата му се отвори, очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите, а лицето му се обагри от нахлулата кръв в синьо-червено. Той се надигна от стола си, пронизвайки ме с поглед, подпря се тежко с две ръце на плота на масата и понечи да заговори, но не успя. После избълва:

— Perro maldito! (Куче проклето!) За това ще ми платиш с живота си!

Спусна две ръце към колана, но аз стоях изправен пред него, улових го за мишниците, притиснах ги здраво към страните му, от което той изстена, и му казах:

— Ако някой има нещо да плаща, то това сте вие, Риберто. Ако исках…

Не можах да продължа по-нататък, бях прекъснат. При сцената, която се разиграваше в стаята, не бяхме обърнали внимание, че вън бяха пристигнали и слезли няколко ездачи. Сега те влязоха. Като видяха, че съм сграбил Риберто, се развикаха ухилено:

— Ha, una rina, una pendencia! (Аха, сбиване, тупаница!)

Те се сбутаха насам да гледат. Аз стоях с гръб към вратата и сега обърнах глава. Тогава един от тях се провикна:

— Hola, ea silencio, el rastreador de las Salinas! (Ей, тихо тук, това е скаутът от Салинас!) Той изстрелва сто куршума от цевта си, без да зарежда, и поваля на земята най-силния враг само с гол юмрук.

— Вие, изглежда, ме познавате, сеньор — попитах. — Къде сте ме виждали?

— В Тукуман, когато се върнахте със сеньор Монтесо и неговите йербатероси [12] Йербатеро (амер. yerbatero) — събирач на чай — б. нем. изд. от Соленото езеро на Пампа де лае Салинас.

— Но аз не ви познавам!

— Не. Аз стоях надалече и не можах да говоря с вас, сеньор.

Хората слушаха, изпълнени с почтителност. Сега аз пуснах ръцете на Риберто и му казах:

— Вече би трябвало да знаете, че не можете да се изправите срещу мен. Нека това ви послужи за урок!

Мимолетна червенина пробяга по лицето му. Той ми хвърли един поглед на дива омраза, извърна се и поиска да излезе. Тогава на пътя му се изпречи един от новодошлите и каза:

— Току-що узнахме, че тук се намира комерсианте на име Пердидо. Вие ли сте това?

— Да — отговори мъжът.

— В такъв случай ви забраняваме да въртите тук търговия. Ние също сме комерсиантес и упражняваме съвместно своя занаят.

— Вие не можете да ми забраните!

— Мислете каквото си щете, а ние ще направим каквото сме наумили, ако не се подчините!

Пердидо излезе. Те го последваха и продължиха вън разправията. Бяха ми оказали високо уважение, което обаче не ми пречеше да ги считам за това, което бяха. Изглеждаха като типични безделници.

Значи не бях се заблудил, когато приех, че Пердидо е търговец. Той беше прахосал откраднатото състояние на баща си и сега трябваше да се препитава по този начин. В днешния ден впрочем и бездруго нямаше да може нищо да продаде, защото религиозните жители биха сметнали завързването на гешефти днес за светотатство спрямо светия Доминго де рамос…

Тримата дошли по-късно търговци, изглежда, все пак бяха сплашили Пердидо, защото той не предложи, както забелязах, стоките си и в понеделник. Да, даже не ги разопакова. Както по-късно чух, те бяха само в накити, с каквито жителите на този край обичаха да се кипрят. Намираха се в двата пакета, които беше донесъл в нашата лодка.

Затова пък толкова повече живот внесоха другите трима в селото. Те не тръгнаха да продават от къща на къща, а устроиха пазара си пред посадата, което означаваше за съдържателя клиенти, т. е. печалба. Доброто настроение, което той придоби, се превърна в негов издайник: сервира ястия и питиета, каквито преди това бе твърдял, че не притежава. Ние дори успяхме да купим от него на ниска цена бутилка хубаво вино «Каята».