Конн Иггульден - Земя на славата

Брут вдигна ръка и я размаха рязко настрани. Пришпори коня си в галоп, а групата се раздели плавно на две, сякаш по земята бе прокарана невидима линия. Вятърът брулеше лицето на Брут и той се засмя от въодушевление. Нямаше нужда да поглежда, за да е сигурен, че формацията е съвършена. От устата на коня му летяха пръски бяла пяна. Той се наведе напред. Имаше усещането, че лети.

Крепостта нарастваше пред тях с учудваща бързина и захласнат от момента, Брут почти закъсня със сигнала за преподреждане на разгърнатото каре. Двете групи се събраха заедно само миг преди да дръпнат юздите, за да спрат, но нямаше никакви грешки. Като един бойците слязоха от седлата и запотупваха запотените вратове на конете. Юлий ги бе докарал от Рим. Само скопени коне можеха да се използват срещу вражеската кавалерия, тъй като жребците пощуряваха от миризмата на разгонена кобила. Това беше и баланс между желанието да се даде най-доброто на извънредните и да запази породата чиста. Дори и местните подсвирваха одобрително при вида на тези коне. Любовта им към расовите животни надделяваше над неприязънта им към римските войници.

Докато се смееше на нещо, което беше казал Домиций, Брут забеляза майка си. Очите му се разшириха от учудване, после той се затича през арката на портала да я прегърне.

— Не ми писа, че ще дойдеш! — възкликна той, повдигна я от земята и я целуна по двете страни.

— Реших, че може да се развълнуваш прекалено много — отвърна Сервилия. И двамата се разсмяха и Брут я пусна да стъпи на земята.

Сервилия го стисна за лактите. Зарадва се колко е жизнен. Годините в Испания явно се бяха отразили добре на единствения й син. В него имаше такава жажда за живот, че това караше и другите да вирват брадички и да изправят рамене в негово присъствие.

— Хубав както винаги, доколкото забелязвам — каза тя и намигна. — Сигурно цял кортеж местни момичета те следват по петите.

— Не се осмелявам да изляза без охрана, която да ме пази от бедните девици — отвърна той.

Домиций се лепна за тях, за да си изпроси представяне.

— А, да, това е Домиций — чисти конете. Познаваш ли Октавиан? Той е роднина на Юлий. — Намигна на обидения Домиций и махна на Октавиан да се приближи.

Октавиан беше притеснен и се опита да отдаде чест, от което се притесни още повече, и Брут се разсмя. Беше напълно наясно с впечатлението, което правеше майка му. Забеляза, че бързо стават център на възхитен кръг от извънредни — всички се бутаха, за да видят новодошлата.

Сервилия им махна; наслаждаваше се на вниманието след скучния месец в морето.

Младите мъже бяха толкова необикновено жизнени, недокоснати от страховете на възрастта или смъртта. Стояха около нея като невинни божества и я радваха с доверчивостта си.

— Видя ли Юлий, майко? Той… — Брут замълча, чул внезапното шушукане в двора. Три млади момичета се появиха от една арка и тълпата войници се раздели, за да им направи път. Всяка беше красива по свой начин. Най-младата беше руса и крехка и леко се изчерви, докато вървеше към Сервилия. От двете й страни вървяха другите две — фигурите им караха войниците да скимтят от желание.

Магията от появяването им се разпръсна, когато някой тихо подсвирна и тълпата отново се оживи.

Сервилия вдигна вежди към Анжелина — тя много добре знаеше какво прави. Бе го забелязала у нея още от самото начало. Беше от жените, които карат мъжете да се бият в тяхна защита. Присъствието й в питейно заведение беше достатъчно, за да предизвика бунт още преди вечерта да е привършила. Сервилия я бе открила да сервира вино и да дава на мъжете всичко, за което биха платили добре. Не беше нужно да я убеждава много, като се имаше предвид за каква сума ставаше въпрос. Сервилия задържаше две пети от всичко, което Анжелина изкарваше в дома в Рим, и въпреки това младата русокоса жена бе станала доста заможна. Както вървяха нещата, след няколко години щеше да започне да се оглежда за възможност да създаде собствен дом и щеше да дойде при Сервилия за заем.

— Притеснявахме се за теб, господарке — излъга весело момичето.

Брут я изгледа с открит интерес и тя отвърна на погледа му без притеснение. Под критичния поглед на момичето той трудно можеше да потвърди съмнението, което се беше прокраднало в ума му. Макар да се убеждаваше, че е започнал да приема професията на Сервилия, мисълта, че неговите мъже може да разберат какво е точно, му показваше, че не е толкова уверен, колкото смята.

— Няма ли да ни запознаеш, майко?