Ганс-Ульрих Кранц - Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

Първата ми реакция беше да публикувам находките си. Обаче издателите, към които се обръщах, не проявиха никакъв интерес. „Аз мога да забъркам нещо по-интересно“, — каза един от редакторите по време на разговора ни. Разбрах, че не ме вземат на сериозно и това ме учуди и озлоби в еднаква степен.

След като претърпях неуспех, разбрах, че правя нещо не както трябва. Скоро осъзнах какво именно. Документите, които притежавах, бяха отделни елементи от голяма мозайка, от която много фрагменти липсваха. Документите не създаваха единна, цялостна, убедителна картина, затова не им вярваха. И тогава разбрах, че моя задача е да възпроизведа картината в цялата й пълнота. Това изискваше моят дълг пред баща ми; освен това за първи път разбрах какво означава истинският хазарт за изследователя!

В търсене на различни фрагменти от мозайката, изминаха ни повече, ни по-малко от дванадесет години. И едва сега съм готов да публикувам първата си книга, след която, надявам се, да последват и други. През тези години многократно рискувах доброто си име и дори живота си, попадах в различни истории, губех и отново намирах краищата на тънките нишки, водещи към скритата в мрака истина. Но оглеждайки се назад, не съжалявам за това, че избрах този път.

Аз направих своя избор. Сега изборът е ваш, скъпи мои читатели. Какво ще направите? Ще оставите книгата настрана, без дори да я прочетете? Ще я прочетете и ще се постараете завинаги да я изхвърлите от главата си, за да не нарушавате установените стереотипи? Или все пак ще отворите разума си за тази нова, неочаквана, често шокираща истина, която аз се стремя да ви открия?

Плода на своя труд, който вие държите сега в ръцете си, посвещавам на своя баща Хенрих фон Кранц, без когото моите изследвания никога не биха започнали и, съответно, нямаше да я има тази книга.

Малко преди смъртта на баща ми намерих в бюрото му изрезка от вестник. Написаното беше на немски език, което, впрочем, не беше пречка за мен; немски и испански владея еднакво добре. Статията беше озаглавена „Руските секретни архиви“. В нея се разказваше за това, че лидерът на Съветския съюз Горбачов разрешил да се отворят засекретените документи, някога иззети и изнесени от Германия. Няколко реда бяха подчертани с червено:

Сред секретните фондове има документи, които се отнасят за дейността на държавните органи и спецслужбите на Третия райх. Има и съвсем странни фондове. Когато през 1945 година Червената армия успешно настъпвала в Долна Силезия, руски десантници завзели старинния замък Алтан. Нападението се оказало неочаквано за обитателите му — есесовци с високи чинове, които тъкмо се канели да изнесат от замъка някакви книжа. Не им стигнали само няколко часа да свършат това. Руските войници взели книжата със себе си. Отначало помислили, че това са военни планове или чертежи на секретна техника. Но не — текстовете на документите напомняли страници от някакъв фантастичен роман. Ставало дума за окултни науки, за магическа психология; там се намирали протоколите на масонски ложи и информация за тайни общества, изследвания на загадъчната тибетска страна Шамбала и на не по-малко тайнствения институт „Аненербе“. Документите незабавно били засекретени и комунистите дълги години ги съхранявали в тайните си архиви. Днес в Русия се провежда перестройка и вратите на архивите са широко отворени. Скоро първите изследователи ще могат да се докоснат до тези сензационни материали.

Както вече стана дума, през свободното си време изучавах историята на Третия райх и можех да се похваля с доста обширни познания. При все това за никакви окултни занимания на нацистката върхушка не ми беше известно. Тогава мислех, че това е било неизвестно и на моя баща и затова не му задавах никакви въпроси. За което сега много съжалявам — може би последните ми разследвания щяха да вървят по-бързо.

Но предчувствайки интересната тема, незабавно започнах да проучвам всичко, което можеше да има отношение към нея. Не отведнъж, не веднага започнаха да ми попадат отделни факти, случайни споменавания, откъси от важна информация. Имах усещането, че някой е разкъсал куп документи на малки късчета и ги е разхвърлял в гората, а аз се опитвах да ги събера. Но трудностите само ме пришпорваха. Впрочем не знам как би завършила дилетантската ми идея, ако не беше находката на чардака на нашия дом след смъртта на баща ми.