Ганс-Ульрих Кранц - Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

Ние издаваме тази книга и затова че темата за тайните на Третия райх сега е много популярна. За съжаление, рафтовете на книжарниците са запълнени предимно с недобросъвестни имитации, бездарни измислици по нея. За разлика от тази продукция, която езикът не се обръща да назове другояче, освен отпадъчна хартия, книгата на Кранц въпреки живия и увлекателен стил на изложението е истинско сериозно изследване, базирано на богат фактически материал.

Впрочем — да спрем дотук и да ви оставим, уважаеми читатели, насаме с блестящото произведение на Кранц, което, без съмнение, ще ви накара да погледнете поновому на много, всъщност, отдавна известни факти.

„Син на есесовец“ — това прозвище ми се лепна още в най-ранното ми детство. Тогава не разбирах какво означава, но не се обиждах — казваха го обикновено без всякаква злоба или презрение. В тихата, безгрижна Патагония световната война изглеждаше, както и всичко ставащо в Европа, като нещо далечно, почти нереално. При това повечето от онези, с които общувах през детските си години, бяха жители на селища с немски колонисти, в едно от които беше родена и моята майка, и където през далечната четиридесет и пета година беше пристигнал моят баща.

Да, той действително е бил есесовец. Но не от онези, които са стояли в наблюдателните кули на многобройните концлагери. И не от онези, които са се сражавали на фронта в състава на елитните части. Когато нацистите дошли на власт; моят баща бил млад, но вдъхващ големи надежди учен, изучаващ историята и традициите на древните германци. Твърде бързо всички тези изследвания взело под свое покровителство всемогъщото СС на Хенрих Химлер. Пред моя баща стоял много прост избор: или да стане есесовец, или да се откаже от любимата си работа. Той избрал първото. Историята показала, че това е бил неправилният избор, но можем ли днес да го обвиняваме в това?

Баща ми почти не говореше за научната си работа. Той се издигнал до високото звание оберщурмбанфюрер на СС, което примерно съответствало на армейския ранг майор. Когато Германия загубила войната, Хенрих фон Кранц избягал в Аржентина, където срещнал моята майка и където през 1950 година се появил на бял свят авторът на тези редове. Баща ми не обичаше да разказва подробности за бягството си, казваше само, че се е спасявал от възможна разправа, която заплашвала всички есесовци независимо от това, дали са били замесени във военни престъпления или не.

До известно време вярвах на това. Едва много по-късно, през студентските си години, когато започнах сериозно да се интересувам от историята на Третия райх, по неволя се замислих за истинността на думите му. В СС са служели стотици хиляди хора, от тях десетки хиляди са били офицери. Смъртната присъда и затворът са били участ за някои от тях, главно за онези, чиито ръце са били изцапани с кръв. Именно тези хора са се стремили да се скрият в Латинска Америка. Изследователи като моя баща сравнително спокойно преживели първите години след поражението във войната и дори успели да се върнат към работата си на учени. Защо все пак е избягал? И още една загадка: след пристигането си в Аржентина той изцяло зарязал науката и започнал да се занимава с банална търговия. Защо?

Докато беше жив баща ми, не можех да намеря отговор на тези въпроси. Нещо повече, стараех се да не ги задавам нито на него, нито на себе си. Едва след неговата смърт през 1990 година, преглеждайки книжата му, намерих решението на загадката. Ще кажа честно: то се оказа съвсем не такова, каквото очаквах и се боях да узная. И от това ставаше още по-шокиращо.

Тук, в стария сейф на чардака на нашия дом, се пазеха документи, отнасящи се за такива страни от историята на Третия райх, за които по-рано не подозирах. За тайнствения проект „Аненербе“ („Наследството на предците“), за връзките на нацисткото ръководство с окултните сили, за секретната база в Антарктида, за научните изследвания, чиито резултати не били надминати дори двадесет години след края на войната. Те се пазели в тайна и от победителите, и от победените, защото тези тайни били способни изцяло да взривят нашите представи за нацистката империя. Дълго време историците ни насаждаха образа на напълно банкрутирала държава, претърпяла крах във всичките си начинания. Може би на някакъв етап това да е било правилно, но не е възможно десетилетия наред хората да се залъгват с едни и същи приказки! Защото в действителност този чудовищен, демоничен, престъпен режим е постигнал в някои области такива успехи, каквито останалото човечество дори не е сънувало. За това ясно говореха, буквално крещяха документите, които получих в наследство.