Максим Велков – МАКО - Юнашко време

После идва друго утро пак!

И боклукът, цвят, да видиш, става!

Пъчи се,

раздава справедливост в мрак!

И за прежния боклук,

сега наричан цвят,

денонощно жали!

После, както и преди!

След нощта… настъпва утро!

И цветът, каймакът,

както и преди,

във боклук

на светлина си се превръща!

34

Ей така светът у нас върви!

Ден след ден

и нощ деня последва!

Сменят се боклуци из властта!

А народът

все праха им диша!

16. 09. 2018

СРАМ СЕ НОСИ

Над смълчаната държава

срам се носи,

дъх не ни остана!

Уж народ сме

горд със слава,

а от историята

нищо не остана!

27. 09. 2018

35

МЕЧТАТА БОСА

По улиците шляпа босата мечта,

за нея всякакъв сезон е слънчев,

за нея топъл е снегът

и облаците слънце пръскат!

По улиците шляпа

неизживяната мечта,

напред, нагоре и е млада,

отминалите дни я правят все така

усмихната и слънчева, неустоима!

Асфалт, павета, прах от суета,

в очите паднала мъгла любовна,

сърцето тупкането ускорява,

слънцето залива земята с топлина,

мечтата боса щом по нея още скита!

По улиците шляпа босата мечта,

Подприпкваща, усмихната, с чадърче,

в рокленце, цяло на цветя!

Тя в пух превръща

на живота камъните остри,

сърцето щом за нея още пита!

По улиците шляпа босата мечта!

05. 01. 2018

36

ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ

Вратата хлопва!

От туй,

което за съдба си мислил,

на живота вихърът

извлича те навън.

Подскачаш, удряш се

и спираш в първия

отсечен и полегнал пън,

срещнал с острите си ръбове

очуканата ти въздишка

на отминалия сън!

Всичко като миг премина,

като мълния животът прелетя,

жегата, дето те застигна,

всичко претвори

в изсъхнали цветя!

Той животът сух е,

кратък,

хрупкав,

вятър лесно го върти,

за надеждите повехнали,

за несбъднати мечти

вече времето нарежда

вместо трелите любовни

тъпаните на вбесените души!

37

Любовта в омраза се израства,

светлината се обръща в мрак

и онази общата надежда

става личен недостигнат праг!

Щом вратата на живота хлопне,

на живота вихърът

изхвърля те навън –

там, търкулнат до изсъхналия

наръч на цветята от мечтата,

ти усещаш болка

от несбъднатия сън!

10. 01. 1019

38

ЧОПЛЯ ДЖОБА СКЪСАН

Седнал сам

на сухата трева,

чопля джоба скъсан,

чудя се дали сега

стадион да построя

или да купя пушка?

Ей така седя

там на синора изсъхнал,

чопля дупки и мълча,

чудя се дали е още жив

геният ни български!

Седнал там

на сухата трева,

върху синора изсъхнал,

чопля дупка

в изоставената си душа

да разлистя

този синор български!

11. 09. 2018

Алчността не

намалява нито от богатството, нито от немотията

латинска сентенция

41

ДА БЕШЕ ЛЕВСКИ ЖИВ

А Левски можеше и да е жив,

пътищата да оправи,

железницата да ни дострои,

по нея свободата да достави!

А Левски можеше и да е тук,

с фес да управлява цялата държава,

да бе приел патриотичния мотив,

че толкоз управляващите дават!

А можеше днес Левски да е жив,

да кефи се из вилаета собствен,

народът щеше да е най-щастлив,

че патриот го управлява.

Да беше Левски днеска жив,

какви добри пари с патриотизъм

от него щяха да изкарат,

ма нейсе и от тези патриотът е щастлив,

все някой лев и от бесилото се прави!

А той увиснал кат каиш,

за няк‘ва свобода на бедните да брани!

А можеше днес Левски да е жив,

с властта да делка рекет,

да стърже кожа на раята

и с политическия днес башибозук

доволно да преглъща резултата!

06. 02. 2019

42

СМАЧКАНА СЪДБА

Власт стаена трае,

власт стаена си мълчи,

мандатът си върви,

в техните джобове тичат

общите пари!

Скъсаните до стената,

смазаните от съдбата

няма как до тях да се допрат,

няма как мечтата,

грабната в съдбата,

с тез нещастници