Максим Велков – МАКО - Юнашко време

Морала го изплюхме

на площада

под търкащите,

влачените,

морните,

крака.

Моралът някъде назад остана,

като излишна дреха,

цяла в кървави петна.

Моралът като тривка

днес ни трябва,

като постелка пред врата –

минаваш,

тъпчеш,

нищо на оставяш

и горд нахлуваш във властта!

Моралът днес

излишен стана,

в банкноти облепен,

с банкноти дупките събрал,

покрил разкъсана несрета,

основата дантелена,

наречена морал!

02. 11. 2018

19

ИМАШЕ ЕДНО ПЛАТНО

Имало едно кълбо!

Нишка дълга го създаде!

После стан дойде и изтъка

здравото платно

за костюмите на всяк’ви власти!

Имало едно платно!

Много, разни кройки,

дрешки всякакви от него се ушиха!

Някои станаха костюми на властта,

други просто станаха изрезки!

Имаше костюми на властта!

Те джобове пълнеха от нея,

но пък трябваше

добива на порции те да разпределят!

Имаше Джобове на властта!

Те събираха и добив криеха,

после го раздаваха така,

както властващите определяха!

Тъкан имаше заветният ни джоб!

Той от слагане и вадене си се износи!

После взе да се покрива

с околната на него смрад,

а ръката взе да се гнуси

20

и заделеното взе да си прибира!

Имаше костюм и плат!

После джобът взе

да се разпада на парчета!

А парчетата за плат си претендират!

Търкаха те всеки праг

в опит пак да ги приемат на банкета!

После тез парчета паднаха в калта!

Взеха с тях да лъскат пода,

по известните от тях

ползват да пропускат светлина

през прозорец за народа!

А прозорецът е пред стена!

Там – картина горда с боя

напукана от времето!

Тя показва как костюмът на народа

на пирон виси на мръсната стена!

Имало едно кълбо

с нишка тънка, здрава!

27. 10. 2018

21

НЯМА КАК ДА ГО ПРОСТИМ

Смазаха душите от начало,

долар, евро

мама, тати подмени,

търсим днес

остатък от държава,

а трески

под ноктите от нея

сал остават

кървави следи.

Смазаха мечтите от начало,

алчност, завист

полета на птица подмени,

по лице сълзи

оставят пътеки

на изгубените дни!

Смазаха сърцата от начало,

преклонената глава

хайдути замени,

по земята на България

спомен не оставиха

от великите ни дни!

Смазаха народа от начало,

мрак историята ни покри,

търсим оня спомен за полята,

22

пясък в устата ни хрущи,

докато спомена

за отминали сияйни дни

се опитваш да преглъщаш!

Смазаха душите от начало,

смазаха и малкото мечти,

смазаха мечтите за България –

туй, сърцето,

няма как да го прости,

опитът

държавата ни да се заличи!

17. 10. 2018

23

ТУК ЕВРОПА СЕ РОДИ

ПЕСове

нападнаха Балкана,

дето тук

Европа се роди!

Демокрацията в

ЕНПейци се изражда,

всякой гледа да отръфа

от балканските земи!

Нищо утешително не носи

тоз ламтеж

за слава и пари,

тази търговия

със живота на народа,

дето кара всеки

за живот

да си плати!

Перспективата комай е ясна!

Таз земя и

тоз народ

ще си вървят!

Щом остава тук да властва

алчността, дето

вижда от народа

сал купчинка пари!

24

ПЕСове заръфали месата,

ЕНПейци ни душат

и мълчи учудена земята

как от таз земя отрови се роят!

ПЕСове нападнаха Балкана,

дето тук Европа се роди!

30. 09. 2018

КОНДИЦИЯ

Държавата ни

никога не е била

в по-добра кондиция –

вървиш и даваш кеш

и на ръка,

законите оставяш

прах да дишат!

12. 11. 2018

25

ТАЗ ЗЕМЯ ТЪДЯВА

Този ЕС и тази страна!

Таз държава

и тишината тази!

Този народ

мъката му днес,

сега,

нищо не напомня

миналата слава!

Тази планина

и това поле!

Нивите, горите

тук покрити от забрава!

Оня дух

и обездвижените

днес нозе,

к‘во на българите

днес остана?

Тези хора

и онези светове,

и поколенията,

тичащи тъдява,

кой за тях помисли,

миг дори поне,

през цената

на продадената слава?

26

Оня свят

и нашето небе,

облаците сини,

дето носеха негата,

за родина, дом и род

и синьото море,

дето днес