Йордан Ганчовски: Корно (сатана за частно ползване)

Вукадин:А аа, света бил лъжовен…

Пастреча:Е го е признаа ли си… Единя айдук по рождение, другия по съдба… па иди ги бий на карти…

Вукадин:Требва да си отвараме очите, че това са опалници и дете от майка ше извадат и нема да ги усетиш, а камо ли на карти да те преметнат… За тех лъжата на карти е като българо-съветската дружба за България…

Пастреча:Не мешай политиката и великия Съветски съюз, да не обърнем другия лист… па и заслужават ли тия недорасляци сравнение с великата страна…

Муни:Що да не заслужаваме, бе Ристе… твоя Съветски съюз, да не влачи и лъже по-малко…

Пипето:Нашите нали от тех гледат ше видиш до къде ше я докарат…

Вукадин:(зад гърба на Пастреча, маха с ръка и намига да не говорят политически работи пред него, че ше ги натопи) Абе, може да има нещо ама никой не е видел. Не фанат айдук — от цар по-голем, както казва Мунката! Айде ние да си гледаме нашта работа… па за големите работи винаги се е намирал некой да ги оправи…

(Сядат около масата и се готвят да раздадат картите, в това време се чува от горната стая гласът на Маришка)

Маришка:Вукооо, пуснете барем пердето на въшното прозорче да ви не гледа кой как мине оттука, че ви разнасят из околията кви сте абдали и пияници… По калпав народ ако има от вас, те къде съм!

Вукадин:Ти не си ли заспала още ма… или да се кача да те приспа… Брей иии, ту пердета и пречат, ту карти, ту айдуци и се привиждат…

Пипето:Абе за айдуци, може и да и съ не привиждат, де, може и права да е, ма що ше ни го казва в очите… Ми добре, че светиня му го немаше да чуе, чие вино се разиграва на карти цела зима…

Муни:Е па той като не пие що да се вкисва, айде де… така е при социализма — поп лозе копае, циганин вино пие… Е на това му викам аз равенство…

Вукадин:Ма манго, ти си бил готов за прибиванье бе, така като те слушам, направо…

Пипето:Теоритичната му подготовка е силна, което е характерно за сега управляващата в името на нашето благо класа… Тя отвори очите на своите парии и те вече никога няма да бъдат експлоатирани и заблуждавани… Най-много да умрат от глад в нормална държава…

Вукадин:Е па аз не знаех, че тоя който не вдига глава от мотиката заблуждава оня, дето потребностите му са колкото на десет женици от полевъдната бригада…

Пастреча:Вуко, не си прав, и ти пиеш на попа от виното и ние пием, а сега се отметаш… ти да си видел Муни как точно извършва престъплението, ако въобще това е престъпление. Не си — ми тогава…

Ето, който падне дава от неговото вино… Мунката отива и го донася…

Вукадин:Абе Крумчо, ти какви ги приказваш, бе… нали ние като паднем аз точа от моето… те като паднат точат на светиня му от батлака, ужким Муни оди да точи на Пипето от зимника… Така лани му свършихме виното на 16 февруари и попа щеше да донесе у милицията, че виното му е източено, ми добре, че Пипето е акъл на буци, та накара Муни да му лисне две-три кофи вода около батлака и попа помисли, че му е опущила канелата… Живи бехме изгорели, щото милицията си не поплюва… Така ше стане и тая годин и чак сега ше ни окошарат, да ни се смеят и кучетата… Пастреч, ти не си донел един път от твоето да го помиришем барем… Вие с Гъзла правите по петстотин кила, кво го праите не знам…

Пастреча:Айде бе, циция ме изкарахте… Кво го праим… Москвича сека неделя е пълен с по едно бъчве точно колкото багажника… Сина, дъщерята… на Гъзла бедните роднини… лозе немат вино продават… недей така… секи знае него си…

Вукадин:Абе, секи знае него си, ама цело знае, че ако ти бутнат една карфица у задника, сто метра тел ше изтеглат…

Пипето:Таа вечер, май нема да има вино, щото светиня му ако не дойде, Муни нема да рискува циганската си чест и Вукадинчо ще трябва бил, паднал, от неговото да точи… А той ше се ослуша като пръч у лозе и ше се окаже, че сме играли за едната чест и слава… А аз същите си ги имам в изобилие, така че «булшое спъсибу»…

Муни:Яз мое и да рискувам, ма по-добре ше бъде попа да е тук, така ми е по спокойно на гащите…

Пастреча:Иди да го викнеш, Мунка… кажи така и така, дедо Герасиме, ела, че срещата е важна и ни е нужен честен наблюдател… сека вечер идваш, кажи, не ни отказвай и тая…

(В това време се чуват стъпки навън)

Муни:Е го бе, иде…

(Влиза Гъзла, която носи подквасата за кисело мляко, както са се разбрали с Маришка Балканджийката)