Йордан Ганчовски - Корно (сатана за частно ползване)

И никога не са сгрешили дееба и безочници — казана дума животно не помни. Щото я не разбира. За животни ли ни имат, тура ли им го?… Виж да ни навикат и ние помним, и животното ще запомни. Ама днеска не навикват — зрел социализъм, всеки господар на себе си. Краде, та се пушек дига и гняса като, че ли утре ще зашият на жените шундите. Ма таа работа добре нема да свърши — ооо нема, ще си лижем задниците за сол един ден. Само таа годин три нови комбайна потрошиха заради пияни глави и всичко се изписа и забрави. Може да съм прост, но като гледам по телевизоро, така ще да е насекаде. Че и по-зле. Докато немаше телевизор май, че беше по-убаво. Радивцето ти чурулика. «… Говори местната радиоточка…» — поздрави тоя, поздрави оня. Новините — като ги слушаш — управниците ни носят на ръце и биберона в устата ни слагат. Майки да ни бяха по-немаше да им е жал за нас. Загрижени с една дума. Че и некоя сълза проронват. Задоволяват ни ежедневно — от трийсе и кусур годин все по-добре става. Па да ми беше паднало барем един път аз да ги задоволя тях, ама не пада щото те вадат калема — у тех ножа, у тех леба. Никой от тех не чака друг да го задоволи — бърка и си зема колко му е според нуждите. Е оня ден на сватбата, полковника с мерцедеса, Гуньо Сопола — като гимназист се кри се на баща си у плевнико два месеца преди девети, гръмна у зеленото усое на един завалия кравата, да си изпробва пищовчето… партизанин бил. Какво е правил после, къде е ходил, у великия Съветски съюз учил — е го е полковник, ама управлява автомобила на класовия си враг. Превзел врага отвътре — ама превзел и на десет женици от полевъдната заплатите — със седемстотин лева хайванина сополив го задоволява държавата — толкова са му били потребностите. Целият им род загубеняци до един, ама сега оправат света. Обменил даже опит с великия Съветски съюз. Не, не, аз знам какъв ше му бъде края, след като такива оправат света, аз знам докъде ще го оправат. И всички го знаят, ама заверата е всеобща. Като с даскало и осмокласничката и зоотехника и кметицата. Мигар само аз знам, а? Всички знаят — до един! Ама файда никаква. Та тоя сополивец, полковника се напи като свиня, изпе неколко бутовнически песни и неколко руски и се търколи под масата. А оня па, неговия роднина, въртоглавия Пастреч, го жали «Брачед, брачед, как поддържаш таа скъпа кола, бе брачед. Сигурно с голема мизерия успеваш.» А Гуньо Сопола се изпъва в униформата и отговаря отривисто, е отривисто по пиянски де — «Абе брачед, седем стотака ме бият мене бе, брачед, скъпо е ама е и убаво» Таман на десет женици от полевъдната заплатите, дето потребностите им са от по седемдесет лева месечно. Като оня лаф, дето студентите го разправяха на силажните ями — горичка, до горичката езерце, до езерцето къщичка, до къщичка гаражче, пред гаражчето мерцедес, в мерцедеса човек, в човека сърце, в сърцето му любов към работническата класа. (Мислите му са прекъснати от съзирането на нещо под масата. Става, прекосява стаята, навежда се под масата и взема «нещото». Явно, това е видеокасета, но той е далече от техниката. Единствният човек който пуска от време на време видеото е елтехника на МТС то, за да гледат касети за челния съветски опит в селското стопанство.)

Вукадин (на глас) : Я мааму стара, това е част от подвижното кино. Бригадира го е забравил, сигурно… Да му го ръгна и на съветския опит. Не стига, че ни бодалкат с всичко, ми почнаха и времето да ни губят след работа с дивотии. Дали да я не совнем у кюмбето, па партийния да си бие главата… О о оо тука ше излезе некоя — това не са руски буквииии. На френски нещо пише. Не знам некой да ни е учил на френски опит — това ше да е ново. Не знам пусто как се включа иначе бих го разгледал подробно, да видим и френския опит как ще дойде…

(Влиза Пипето)

Пипето:Вукооо, как си Вуко, готов ли си и тая есенна вечер да ви отвеем плевата. Ще требва да вземете тестето карти да го сварите, па да пиете отварата, дано ги научите тия пустиньи. Голем белотен четирибой, славен летопис, но от ваша страна обвеян с непреодолима мъка. В тази игра победители са само, красивите, бързите, умните и съобразителните, съчетали в юмрук аналитичен ум с невъобразима комбинативност. Дори и най-великите майстори биха отложили чинно шапки и с овлажнели очи и сърца, изпълнени със съчувствие биха поднесли росни цветя върху могилата на вашия позор…

Вукадин:Стига си дуднал, да не дръпнем едно дръжалье да те опалим та ше ми станеш само на ентелегентин. Я колко пъти ше ти казвам на теб да не ми приказваш канцеларски, че ми настръхва козината от завършили изгорелата гимназия… А виж за картона, некой требва да го учи, и то здравата. И селото знае, кой бие с майсторлък, кой бележи картите, та си подценява самото достойнство. Да извада ли архива да видим колко пъти сме писали 25 за лъжа и най-долна измама?

Читать дальше