А Александров - Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Втори, успешен сеанс на изследванията чрез апаратурата «Фобс-1»: 25 март 1989 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

25 3 1989 37 10 33 6

Причина за «успеха» на втория сеанс: 33 и 6 — «чужда» техника (3) «поправя» бордовия компютър, като му изпраща лъжлива информация (6).

Резултат от втория сеанс: 37 и 10 — техниката (3) сработва точно и успешно (7) — това е, което знаят изследователите на Земята, а крайният резултат — 10 — е едничката цел (1) на хората да се изпрати «празна» информация или никаква (0).

Интересно и интригуващо звучи признанието на специалистите по космически изследвания, че няма защо да се вярва на резултатите от «успешния» сеанс, тъй като качеството им не позволява да се правят изводи. На снимките от Фобос, направени от американските орбитални станции, ясно се вижда, че спътникът на Марс има кратер с диаметър 10 км, докато максималните размери на самия спътник са 15 км. Странно е как при такъв силен удар Фобос не се е разцепил. Съмнение предизвиква метеоритната природа на това кратероподобно образувание, още повече, че от ръба на кратера настрани има бразди с дълбочина 20 и ширина 100 м, които се точат на по няколко километра и са почти успоредни. Можем да предполагаме по-скоро, че въпросният кратер е изкуствена площадка за кацане, която може да се използва и за старт на сонди от недрата на Фобос по дължината на насочващите канали, нарочно изградени на спътника. Не е тайна, че много от военните обекти на Земята се маскират с блокове от каменни плочи като естествени откоси или хълмове, но основата им е метал на или железобетонна конструкция.

Най-вероятно е Фобос наистина да е кух и вътре да има космическа база на разумни същества. Помислете: спектралният анализ на Халеевата комета, пръстените на Сатурн и полярните шапки на Марс съвпадат. Което може да говори, че кометата и пръстените може да са изкуствено създадени от неизвестна цивилизация за извършване на наблюдения на планетите от Слънчевата система от борда на кометата. Тя също е куха и само отвън е «маскирана» като буца лед, но същевременно този лед е марсиански! Не ви ли се струва интересен фактът, че спътниците на Сатурн Тетия и Мимас имат кратери респективно по 400 и 130 километра. Нека си спомним за кратера на Фобос. Как тези космически тела са оцелели при сблъсък с друго космическо тяло, щом: «Един от най-големите метеоритни кратери на Земята се намира в щата Аризона (САЩ). Неговият диаметър е над 1200 м (сравнете: на Земята-1, 2, на Фобос-10, на Тетия-400, на Мимас — 130 км), а масата на образувалия го метеорит е около 200 000 тона»?

За да се образува кратер от само 1,2 км, е необходима маса от 200 хиляди тона, докато за образуването на кратер с размери:

— 10 км — небесното тяло трябва да е с маса 1,7 милиона тона;

— 130 км — тяло с маса 21,7 милиона тона;

— 400 км — тяло с маса 66, 8 милиона тона.

Такива маси могат да се сравняват с масите на астероиди. Малко е вероятно подобен сблъсък да е довел само до образуването на кратер. Най-учудваща е правилната форма на кратерите на спътниците на Сатурн, които приличат на антени на радиотелескопи. Едно е сигурно — че в Слънчевата система човешката цивилизация не е създавала изкуствени тела и стационарни лаборатории с подобен мащаб.

Колкото и да е чудно, постепенно стигнахме до необходимостта да разгледаме евентуалното съществуване на извънземни цивилизации, тъй като много факти говорят, че близо до нас съществуват други разумни и технически оборудвани същества, способни да влияят върху нашата дейност при изследването на космоса и другите планети от Слънчевата система.

Няма да започваме с разказите на многобройни свидетели, видели «братя по разум» с очите си и дори пребивавали в така наречените летящи чинии. Анализът на подобни свидетелства, колкото и да е обиден за «очевидците», най-често ни връща към аналогията с тайнствения Неси, при което стремежът на човек да се прочуе го кара да предприема различни и дори опасни за живота и здравето си действия.

Както вече казахме, в историята на Земята е известен един случай на катастрофа с космически кораб от чужда планета. Става дума за Тунгуския метеорит, паднал на 30 юни 1908 година. Вече разгледахме и подробно анализирахме допълнителните цифри на това събитие и стигнахме до извода, че това може да е била космическа безпилотна сонда, претърпяла авария и паднала на Земята. Но ако направим сравнение на допълнителните цифри от датата на катастрофата и аналогичните цифри в етапите на усвояване на космоса от човечеството, ще намерим по-интересен вариант за обяснение на събитията.