Робърт Грейвс - Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Изрече всичко с много жар и вдъхновение, но въпреки това му липсваше самоувереност и се страхуваше да не му се присмеят. Обаче Клавдий, осъзнавайки, че пред него стои такъв голям герой като Херкулес, промени държането си и взе да разбира, че онова, което казва тук, няма същата сила като в Рим; че петелът всъщност е петел само на собственото си бунище. Затова ето какво изрече или поне какво разбраха да казва:

— О, Херкулесе, най-храбрият от всички богове, аз се надявах, че ще застанеш на моя страна; и когато другите божества ще ми поискат някой да ме препоръча, ти ще си личността, която ще назова. Но ти ме познаваш отлично всъщност, нали? Спомни си. Аз съм оня, който отсъждаше по делата пред твоя храм ден след ден, дори през юли и август, най-горещите месеци на годината. Знаеш колко тежки часове прекарах там да слушам адвокатите да се надприказват от сутрин до късна нощ. Ако ти им беше паднал в ръцете, макар да си най-силен сред силните, уверен съм, че щеше да предпочетеш пак да чистиш авгиевите обори. Убеден съм, че съм почистил повече мръсни канали от теб самия. Ала понеже искам…

(Тук липсват няколко страници. Група от богове, всички в един глас, се обръщат към Херкулес: той насилствено е въвел Клавдий, когото е признал за юнак, в Небесния Сенат.)

— …Веднъж дори ти нахълта в Подземния свят и отнесе на гърба си Цербер: нищо чудно, че се вмъкна и в този Сенат. Няма врати, заключени за тебе.

— Кажи ни само, какъв бог искаш да направим от този човек? Не е възможно да стане бог в епикурейския смисъл на думата, защото Диоген Лаерций казва: „Богът е благословен и неподкупен и нито се тревожи, нито причинява тревоги другиму.“ Колкото до стоически бог, този бог според Варон е едно съвършено кръгло цяло — всъщност съвсем кръгло, без глава и без полови органи. Не може да бъде такъв.

— Защо да не може? Ако ме питате, в него има нещо от стоическия бог: той няма глава, нито сърце.

— Не, кълна се, че дори към Сатурн да бе отправил тази си молба вместо към Юпитер, не би могла да се изпълни — макар, когато беше жив, да празнуваше празника на Сатурн през цялата година, същински император на Сатурналиите.

— А да не мислиш, че Юпитер ще го задоволи, Юпитер, когото той едва не обвини в кръвосмешение? Имам пред вид, че уби зетя му Силан само защото Силан имаше сестра, най-приятното момиче на света, която всички наричаха царица Венера, но той предпочиташе да я зове Юнона.

Клавдий се обади:

— Да, защо го направи? Искам да знам защо. Наистина собствената му сестра!

— Погледни в книгите, глупчо! Не знаеш ли, че можеш да легнеш с полусестра си в Атина, а в Александрия тя може да ти бъде и цяла сестра?

— Виж, в Рим — каза Клавдий — мишките са си само мишки. Те ядат храна…

— Нима този иска на кошничар кошници да продава? Той не знае какво става в собствената му спалня!

— А сега „управлява скритите селения на Небесата“ и иска да стане бог.

— Какво, бог ли? Май не му стига храмът му в Британия, където диваците го обожават и смирено го молят: „Всевишни Глупако, имай милост над нас!“

Юпитер се сети, че на сенаторите не се позволява да водят разисквания, когато сред тях има външни хора.

— Сенатори — каза той, — разреших ви да разпитате тази личност, но от шума, който вдигате, всеки ще сметне, че тук не е друго, а просто тържище. Моля, съблюдавайте правилника за вътрешния ред. Не знам коя е тази личност, но представяте ли си какво ще си помисли за нас?

Тъй Клавдий бе изведен отново и старият Янус бе призован да подхване дебатите. Избран бе консул за следобеда на следващия първи юли и беше чудесен, с очи на темето. Имаше храм на Форума, тъй че естествено държа великолепна реч: но говореше твърде бързо и официалният секретар не успя да я запише, затова не ще се и опитвам да я предавам цялата, понеже не желая да объркам онова, което каза. Във всеки случай темата му беше величието на боговете и това, че не бива да се поевтинява божествеността, като се удостоява с божественост който и да е.

— На времето да бъдеш бог, беше голямо нещо — каза той, — а сега бог става куцо и сакато. Не желая да си мислите, че съм против обожествяването на някой определен човек; говоря съвсем общо; и за да бъда точен, предлагам отсега нататък с божественост да не се удостоява ни един от ония, които, както казва Омир:

както и такива, които пак според Омир —

След като гласувате предложението ми и то се превърне в закон, да се смята за криминално престъпление, ако някой човек бъде въздигнат, обявен или изобразен като бог, и всеки нарушител на закона да бъде, предлагам, предаден на злите духове и на идущите народни игри да бъде бит с брезова пръчка от новите гладиатори.