Робърт Грейвс - Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

„Но днес целият свят е римски, с изключение на Германия, на Изтока, на скитските пустини северно от Черно море, на непроучената Африка и на крайните области на Британия: тъй че къде да се укрие Британик от властта на Нерон? — питах се аз. — Не в Партия, нито в Арабия: това ще е най-лошото. Нито пък в Германия: никога не съм обичал германците. Въпреки многобройните си варварски добродетели те са наши природни неприятели. За Африка и Скития не зная почти нищо. Едно единствено място има за Британик и това с Британия. Северните брити са ни расово близки. Царица Картимандуа на бригантите е моя съюзничка. Тя е благородна и мъдра владетелка, живее в мир с моята провинция Северна Британия. Вождовете й са смели и благородни воини. Младият й доведен син, който й е наследник, ще дойде тук през май, придружен от група млади благородници и благороднички, като мой гост в двореца. Ще направя Британик да му е домакин и тайно ще ги свържа с кръвна клетва според британския обичай. Бригантите ще останат тук през цялото лято. Когато си отплуват за дома (а пък аз ще ги отпратя по дългия път, от Остия направо до тяхното пристанище в Хъмбър), Британик ще потегли с тях предрешен. Лицето и тялото си ще намаже със синя боя, ще бъде облечен в червена риза и карирани вълнени панталони, каквито носят младите британски благородници, със златни вериги около шията. Никой няма да го познае. Ще натоваря британския принц с дарове и ще го врека в най-святата възможна клетва да бди над Британик и да укрива истинското му име от всички освен от царицата. Той ще обвърже придружителите си със същата клетва. В двора на Картимандуа Британик ще бъде представен като млад грък от най-благородно потекло, чиито родители са умрели и който е останал безпризорен и е дошъл да търси щастието си в Британия. В Рим няма да почувствуват отсъствието му. Ще пусна слух, че е болен и Ксенофонт и Нарцис ще ме подпомогнат в тази измама. След това ще оповестя за смъртта му. Ксенофонт притежава писмено разрешение от мен, което му дава право да изисква тялото на всеки мъртъв роб от острова на Ескулап, за дисекции. (Той пише трактат върху сърдечните мускули.) Лесно ще намери някой подходящ труп, за да го представи за Британик. В двора на Картимандуа Британик ще порасне до пълнолетие: ще обучава бригантите в полезните знания, които аз се потрудих да му дам. Ако се държи скромно, не ще остане без приятели. Картимандуа ще му позволи да боготвори своите богове. Ще страни от римляните. След смъртта на Нерон ще се разкрие и ще се върне като спасител на своята родина.“

Планът ми беше отличен и аз сторих всичко по силите си да го привела в изпълнение. Когато пристигна британският принц, Британик му бе домакин и много се сприятелиха. Всеки научи другия на своя език и на употребата на своите оръжия. Работиха и играеха заедно през цялото лято. Обвързаха се с кръвната клетва, без да е нужно да ги подтиквам, размениха си подаръци. Драго ми бе, че нещата се развиват тъй добре. Разкрих на Ксенофонт и на Нарцис моя план. Съгласиха се да ме подпомогнат. Уредиха всичко. Но сега чуйте какво се случи! Всичките ми кроежи отидоха на вятъра!

Преди три дни Нарцис доведе Британик при мене много рано сутринта, когато целият дворец още спеше. Прегърнах го с топлотата, която от години се въздържах да му покажа. Обясних му защо съм се отнасял към него така. Това не бе от жестокост, нито от пренебрежение, казах му аз, но от обич. Цитирах му гръцкия стих, който Август ми бе изрекъл, преди да умре: „Който те е ранил, ще те излекува.“ Разправих му за предсказанието и за желанието ми да спася от проклятието над Рим единствената личност, която обичам — него. Напомних му за фаталната история на нашия род и го помолих да приеме плана ми, в който се крие единствената му възможност за спасение.

Той ме изслуша внимателно, накрая избухна:

— Не, татко, не! Татко, признавам, че те мразех, откакто мама умря. Мислех най-лоши неща за тебе. За мен ти беше педант, страхливец, глупак и се срамувах, че съм твой син. Сега виждам, че съм грешил и те моля за прошка. Но не, не мога да сторя онова, което искаш от мене. Не е честно. Един Клавдий не бива да боядисва лицето си синьо и да се крие сред варварите. Не се плаша от Нерон: Нерон е страхливец. Позволи ми на тази Нова година да облека мъжката роба. Ще бъда едва тринайсетгодишен, но ти ще ми опростиш една година: висок съм и съм здрав за възрастта си. Щом веднъж съм официално признат за пълнолетен, ще се преборя с Нерон въпреки тласъка, който ти му даде, и въпреки майка му. Направи ни съвместно твои наследници и тогава ще видим кой от двама ни ще получи надмощие. Това е мое право като твой син. Освен това аз не вярвам в Републиката. Не може да се върне ходът на историята. Прабаба ми Ливия го е казала и то е вярно. Обичам старите времена също като тебе, но не съм сляп. Републиката е мъртва за всички освен за старомодни хора като теб и Сосибий. Сега Рим е империя и единствената разлика е дали императорът ще е добър или лош. Направи ме твой наследник съвместно с Нерон и аз ще опровергая предсказанието. Поживей само още няколко години, татко, заради мене. А сетне, когато умреш, аз ще заема мястото ти и ще управлявам Рим справедливо. Преторианците ме обичат и ми вярват. Гета и Криспин ми казаха, че когато ти умреш, ще се постараят император да стана аз, а не Нерон. Аз ще бъда добър император, какъвто беше ти, преди да се ожениш за втората ми майка. Дай ми подходящи възпитатели. Аз нямам полза от сегашните. Искам да изучавам как се говори пред аудитория, искам да науча финанси и правните процедури, искам да науча как да стана император!