Кристина Дод - Бедствие на високи токчета

— Това момиче само…

— Бренди. — Мама дълбоко вдиша и Бренди си я представи как се изпъчва. — Казва се Бренди.

— Бренди само ходи на балет, гимнастика и курсове за мажоретки. Тя е умаленото ти копие. Нищо ли не е прихванала от Кимбърли?

Ким беше неговата първа дъщеря от брака му с Джейн.

— Кимбърли играе софтбол и страшно я бива. — Гласът му тътнеше от гордост. — Изкара спортна стипендия за университета в Юта. Ще стане инженер, от нея ще излезе нещо. А твоята няма да стигне до никъде. Бренди е глупава.

Глупава. Татко я мислеше за глупава. Бренди затвори очи, мъчейки се да потисне мъката, затисна уста с юмрук и се залюля напред-назад, удържайки хлипането си.

Тя не бе глупава. Глупавият беше той. Идеше й да слезе в спалнята на родителите си, да тропне с крак и да наругае баща си, че ги изхвърля с мама, все едно са боклук.

Но Бренди не правеше сцени. Бренди спазваше правилата с надеждата, че ако се държи като послушно момиче, някак всичко ще се нареди.

Засега нищо не беше наред, но ако се постараеше малко повече…

— Не е глупава! — възрази мама.

— Ти пък откъде знаеш?

Бренди изохка ужасено. Как бе възможно да се държи с мама толкова жестоко?

— Тя ти е дъщеря не по-малко от Кимбърли. Тя също е умна. Пълна отличничка е, изкарва шестици даже по математика. — Майка й не се впечатляваше от обидите по неин адрес, но скочи като орлица, за да защити Бренди.

Разбира се, мама не беше придобила силните си страни в училище. Тя наистина бе обзавела красиво къщата, умееше да се облича елегантно и така да се усмихва на мъжете, че те се зачервяваха като раци.

— Сигурно Бренди ще избута някаква английска филология в университета и цял живот ще ми измъква пари. — Баща й говореше с такова омерзение, сякаш не беше нищо да си силен по английски.

— Тя е най-добрата в класа по гимнастика и балет.

— Група кльощави момиченца по трико.

Бренди скръцна със зъби. Вече не беше нито малка, нито кльощава. Фигурата й беше оформена, а със своите метър седемдесет и пет беше с три сантиметра по-висока от мама и десет сантиметра по-висока от момичетата в класа си. Но щом си беше вкъщи, баща й почти не я поглеждаше, да не говорим, че никога не бе идвал на рециталите й.

— Кимбърли спортува сериозно. Истинските спортове са състезателни.

— Мен ако питаш, Кимбърли е лесбийка — префърцунено подхвърли мама.

Бренди изстена и обори чело върху стената. Това беше истина. И как да не е? Лично Ким й беше казала. Но татко мразеше обратните и определено не желаеше да узнае, че дъщерята със спортни заложби е лесбийка. Мама направи голям гаф като му каза.

— Ах ти ревнива, мръсна…

Мама уплашено изписка. Той щеше да я удари.

Бренди скокна и грабна любимия си керамичен дракон като оръжие.

Някъде се разби стъкло.

С разтуптяно сърце и нападателно вдигната играчка Бренди изтича в коридора.

— За бога, Тифани, не се дръж глупаво — гърлено рече татко.

— Не се държа глупаво! — тропна с крак мама. — Просто съм на мнение, че неща като добрите обноски и красивите вещи са важни, а ти току-що ми счупи вазата.

Бренди спря.

— Знаеш ли колко месеца съм търсила ваза за масата!

Бренди бавно отпусна ръката си с дракона и заотстъпва към стаята си. Разберяха ли, че ги подслушва, щяха да я накарат да затвори вратата, а без значение колко й се гадеше, тя трябваше да узнае дали татко е съсипал живота им.

— Там е проблемът. Вазите и префърцунените обноски винаги са те интересували повече от мисленето и работата — или от мен!

— Не е вярно! — Мама изскимтя като подритнато куче.

Вярно беше, но в детските очи на Бренди това бе всичко, което баща й изискваше от майка й. Едва през последната година бе станал неспокоен и раздразнителен.

Сигурно се бе засрамил от тихото хълцане на мама, защото се опита да я приласкае.

— Хайде, Тиф, и без мен ще се оправиш. Джейн си живее прекрасно.

— Д-да, обаче Джейн имаше предбрачно споразумение. А т-ти не ми даде да подпишем такова.

— Там ти беше грешката.

Бренди познаваше този тон. Баща й се измъчваше от вина — и затова си го изкарваше на мама.

— Ти каза… обеща, че винаги ще се грижиш за мен.

— Няма ли да спреш с това циврене? Главата ми се наду! — Той затръшна капака на куфара. — Ще накарам адвоката ми да се обади на твоя.

— Аз нямам адвокат!

— Вземи си. — Токовете му загракаха по полирания дървен паркет.

Бренди напрегнато зачака да види дали той ще я прегърне на сбогуване.