Ксавиера Холандер - Професия проститутка

Беше около 3 часа сутринта, когато се присъединих към другите, на които взеха отпечатъци от пръстите. Вестникарските репортери се въртяха около участъка. Щеше да има чудесна история за алчната за сензации преса. Арестувани са 7 жени и 6 мъже. В участъка, полицаите ни дадоха кафе и понички. Позволиха да легнем на масите и да поспим, даже загасиха ярките неонови светлини на тавана. Келвин лежеше до Аврора, която беше неговото момиче. Тя използуваше големия си бележник като възглавница. Келвин беше все така кротък като агънце, не причиняваше никому тревоги и защо онова копеле, лейтенанта трябваше да издаде името му на журналистите. Келвин е президент на голяма компания в средния запад.

Мога да си представя сега, какво мисли той за града на удоволствията. Семейство, кариера, погубени заради половин час удоволствие. Такис и аз лежахме на друга маса, аз с глава, облегната на рамото му. Аз се бях настроила страшно много, като никога. Какво става с мен? Такис беше много възбуден и аз го погалих, като сметнах, че никой не ни гледа. Но какво ме беше грижа, по дяволите? Не можеха пак да ме арестуват. След няколко часа се събудихме схванати и измъчени. Полицаите имаха телевизор, по който предаваха новини. Донесоха ни още кафе и понички. Седнахме да гледаме и видяхме как момичетата излизат от моя дом. Имената на всички на екрана.

“В дома на мадам ксавиера снощи беше направена хайка. Тя е известна като кралица на момичетата за развлечение и разменя момичета и клиенти от цяла европа.” Уф! Поне добре ме бяха изтипосали. В 8 сутринта, след утринните новини ни казаха, че ще бъдем откарани в тумз и ни предупредиха, че отвън чакат репортери. Всички искахме да се дегизираме някак. Флавия си нарисува големи мустаци под носа с молив за вежди, вдигна си косата с ластик и си нахлупи една цивилна шапка на главата, която задигна от един полицай.

Аз си сложих очила, вдигнах си косата и сложих шапката на един друг човек. Келвин се дегизира най-добре. Дадох му моята летна рокля, която бях сложила в чантата си, преди полицаите да ме откарат. Той уви роклята около главата си като тюрбан и закри, с единия и край, устата и носа си, като с арабски яшмак. Слязохме по стъпалата на участъка, държейки вестници пред себе си и се качихме на фургона, който щеше да ни откара в Ню Йоркския затвор тумз. Докато грубо ни блъскаха през тесния, сив коридор на затвора към нашия блок, минахме покрай една килия с “обратни”, повечето от тях гротескни маски, правещи жалки опити да бъдат това, което не са, макар че някои от тях имаха “блестящи” успехи. “Светът желае да бъде мамен, така че мамете го”. Сега, след приятния престой в тумз, аз съм в райкърс айлънд.

Преди 2 години затворът ми беше така чужд, както обратната страна на луната. А сега още едно идване тук и ще знам наизуст драсканиците по мръсните стени. Преди 2 години, моята къща беше кътче за удоволствия, където идваш като у дома си. Сега тя е място, което влачиш със себе си, както костенурката мъкне черупката си, от един участък в друг след всяка хайка. Да, аз съм щастлива и доволна от работата си и я обичам. Наистина, някои от най-щастливите моменти от живота ми бяха през тези 2 години, през които аз се издигнах в средите на Ню Йоркската проституция, за да стана най-голямата и най-важна “мадам” в града. Но защо е този тормоз от полицията, тежките гаранции и глоби, високите хонора- ри за адвокати, откупите? Кому пречим?

И като си помисля, разбирам, че една безобидна секретарка може да спести почти толкова, колкото спестих и аз през последната година. Най-после Лари идва с парите. Научавам, че адвокатът ми е чакал отвън 3 часа, чакал е за парите, за да ме освободи под гаранция. Сега спестяванията ми излизат много по-малко, отколкото може да спести една секретарка. Но аз съм свободна. Пак пътувам с Лари за града. Ще трябва да започна отново. Усмихвам се малко безнадежно, докато Лари паркира колата пред моя апартамент. Но аз ще намеря друг, нека клиентите ми знаят къде да ме намерят, ще събера отново своите момичета и ще продължа да давам удоволствие на мъжете и жените. Не мога иначе. Да си призная, много съм доволна от своята работа.

Не мислете за мен като за бедно, заблудено момиченце, отклонило се от правия път поради лошо възпитание или ограбено детство.

По-скоро обратното.

Произходът ми е много добър и съм израснала в семейна атмосфера, изпълнена с любов.

Родена съм в Индонезия и съм получила отлично европейско възпитание. Аз и родителите ми говорим помежду си на девет езика - аз лично говоря 7. Майка ми, снажна руса германо-французойка беше сериозна, но сърдечна и изцяло отдадена на семейството си. Тя беше втората жена на баща ми, лекар. Първата му жена, руска балерина, белогвардейка, напуснала индонезия веднага след развода. Бракът му с моята майка беше щастлив, макар че имаха противоположни характери и темпераменти. Не може да има съмнение, той обичаше майка ми, въпреки че хвърляше по някое око на хубавите момичета. Баща ми, когото обожавах, беше рядък човек - интелектуалец, добър събеседник, любител на изкуството, бонвиван и с истински щедра душа.