Максим Якубовски: Робинята

Ще се изпразня. Трябва да взема решение.

— Не мога — отговарям. — Трябва да отворя раковината.

— Тя вече е мъртва — казва жената.

Нещо в очите й ми подсказва, че лъже. Отблъсвам я настрани и се втурвам към черупката. Лъсвам бастуна за последен път и се празня. Спермата излита и заблестява в сребристо на слънцето. Пада върху разпадащата се раковина и започва химическа реакция, която се разпростира върху повърхността като фосфоресцираща сянка. Скоро цялата раковина пулсира и се втечнява. Завъртам се към жената, която е паднала на пясъка. Изстисквам члена си и последните няколко капки сперма падат върху разтворените й крака. Гнойните инфекции се сгърчват и белите червеи се оттеглят. Капките облекчават разложението до известна степен. Увивам я с водорасли и дишането и се успокоява. В този миг експлозия разтърсва ферибота и той потъва по-дълбоко.

Завъртам се към раковината и те виждам жива. Гърчиш се в нещо, което прилича на нишесте от плацента. Мокро е и лепкаво, а ти се бориш истерично с него, но очевидно не наранява кожата ти. След минута вече съм те изкарал навън и те водя към водата, за да те измия.

Водата не е приятна, но е по-добра от гнусната раковина, а ти си толкова облекчена задето си навън, че не ти пука. Но си гола и трябва да избягаме, преди пиратите да се върнат.

Не съм сигурен как да действам.

После се връщаме до останките от раковината, където оставих караваната. Жената с водораслите се размърдва, когато минаваме покрай нея.

— Овцата ще й даде дрехи — промърморва тя.

— Коя е тази? — питаш.

— Приятелка — отговарям.

Дори не ми идва наум да питам как и защо овцата ще ни даде дрехи за теб. Отивам до голямата пощенска кутия и откривам, че вътре е просторна като хангара на селско летище. Стотици виетнамци се трудят по стари шевни машини и станове, подредени в редици. Един от тях, млад мъж, който май е бригадирът, изоставя купичката си с прозрачна супа и дръпва няколко дрехи от купчина с дефектни изделия. Тоалетът мирише леко сладникаво на бебета и плодородни полета през пролетта. Той ми подава кожена жилетка и изрязан на задника кожен панталон, както и чифт мокасини от агнешка кожа.

Връчвам ти ги, а ти мърмориш, че трябва да се мотаеш наоколо с гол задник. Обяснявам ти, че не разполагаме с много време… а ти решаваш, че не са толкова лоши. Издокарваш се, аз грабвам караваната и изчезваме, изоставяйки Жената с водораслите, която май също е избягала. Салът с мъжете се завръща, натоварен с неща, които не виждаме ясно.

Отнема ни известно време да се изкатерим по скалите и намерим достатъчно широка пролука, през която да минем. Непрестанно избухват фойерверки или бомби. трясък на съдран метал. сриване на сгради. сирени. крясъци. но продължаваме напред. границата между града и водата е по-зловеща, отколкото изглеждаше отдолу. Изранени хора се мотаят между пилоните и камъните. Кататоници. Трупове. Изненадвам се, че видът на голия ти задник ме радва, докато бягаме. Останали са ми само първични мисли. Това е добре, тъй като ме държат нащрек.

Най-после достигаме до града и се озоваваме на павирана улица като в долната част на Манхатън. Огромно знаме плюти на пилон. Стодоларова банкнота. Виждаме парк, пълен със статуи, покрити с бели брезенти. група хора се кланят на паднала електрическа кула, която са облегнали на стара тухлена сграда с мраморни колони отпред. Булдозери събарят стена по-надолу по улицата. от дупки в паветата изригва вода. хора в инвалидни колички стоят под струите.

Мъж в шлифер, стиснал малък аквариум, се втурва към нас.

— Преследването започна! Внимавайте! Внимавайте!

Спъва се и изпуска аквариума на паветата. Разбива се на хиляди парчета, а от него изпадат яркооцветени тропически риби. Няма време да спасим рибите, защото механичен трясък отеква по малкото останали постройки. Банда рокери профучава по улицата. Каските по главите им блестят в металически цветове. Рокерите форсират моторите си в преследване на група мъже на средна възраст по бельо. държат пики в ръце. или церемониални мечове. приличат на пикадори, изскочили от корида. Гледката ми напомня за тичането на биковете в Памплона. Рокерите преследват и ловуват. хвърлят оръжията си и заковават по-възрастните мъже, които бягат паникьосано. Някои успяват да се измъкнат и биват приветствани с букети рози или глави на прасета. Други са намушкани, размазани или прегазени. Вмъкваме се в странична уличка, далеч от хаоса.

Появява се файтон. влачен е от хора, мъже и жени, голи и с тежки кожени наочници.