Дин Кунц - Шадоу стрийт 77

Той отпиваше ямайско-колумбийска смес с щипка канела в момента, в който звуков сигнал го информира, че някой е отворил вратата към фоайето и влиза от улицата. Погледна съответния плазмен монитор, настрои образа на пълен екран и видя сенатор Ърл Бландън да идва от декемврийската нощ вън.

Бландън беше от гаднярите. Трябваше да е в затвора, но беше откупил свободата си с огромни суми, платени на адвокати в костюми за по пет хиляди долара. Без съмнение беше заплашил, че ще повлече надолу със себе си половината си политическа партия, ако не обработят своите прокурори и съдии на конци, така че кукленото шоу, наречено правосъдие, да следва предпочитания от него сценарий.

Работата в полицията беше направила Девън някак циничен.

С гъстата си бяла коса и римски профил Бландън още имаше вид на сенатор и явно си мислеше, че това е достатъчно да продължи да предизвиква същия респект, както преди позорната загуба на поста си. Той се държеше рязко, пренебрежително, арогантно и трябваше да подстриже космите в ушите си, подробност, заинтригувала Девън, който беше изключително стриктен по отношение на външността си.

Бландън беше поел толкова алкохол през годините, че признаците на пиянство вече не му личаха: дори и силно наквасен, не заваляше говора и походката му оставаше стабилна. Вместо да залита, когато бе почерпен, той изглеждаше по-висок, държеше раменете си още по-изправени и вдигаше брадичка още по-властно, отколкото когато беше трезвен. Опиянението му беше загатнато тъкмо от безупречната стойка и дръзкото самообладание.

Норман Фиксър, нощният портиер, отключи вътрешната врата на фоайето. От монитора в охранителния център, показващ вратата, прозвуча сигнал.

Независимо че мястото на Бландън беше в затвора, а не в такава луксозна жилищна сграда, той беше собственик на апартамент. Като всеки от обитателите очакваше да има своето уединение дори и в общите части на „Пендълтън“. Девън Мърфи никога не проследяваше живущите с помощта на камерите по коридорите или асансьорите, правеше изключение само за бившия сенатор, който можеше да бъде невероятно забавен.

Веднъж, след като прекоси фоайето и стигна до коридора на партера, твърде пиян, за да поддържа измамно царствената поза, беше допълзял до северния асансьор на четири крака и по същия начин бе излязъл от него на третия етаж. При друго среднощно прибиране той уверено подмина асансьора, зави към северното крило и сякаш внезапно загубил ориентация, отвори вратата на стаята за портиера, очевидно помислил я за тоалетна, и се изпика на пода. Вече заключваха това помещение, когато не се използваше.

В този случай Бландън откри асансьора сравнително лесно и влезе в него с достолепието на крал, качващ се в каретата си. Щом вратите се затвориха и натисна бутона за третия стаж, хвърли поглед към охранителната камера в кабината, а след това изгледа изрисуваните облаци и птици с неподправено презрение.

Бившият сенатор беше написал две дълги писма до управителния съвет, в които критикуваше стенописите със самочувствието на ерудиран познавач на изкуството. Бордът, в който имаше поне един истински познавач на изкуството, сметна писмата за жалки, скандални и притеснителни. На служителите от охраната не беше изрично наредено да наблюдават Ърл Бландън в асансьора, когато се прибира пиян, защото би могъл да посегне на рисунките, но индиректно беше подхвърлено такова предложение.

Сега, след като асансьорът отмина втория етаж, се случи нещо безпрецедентно. По лицето на сенатора се изписа изненада, сини снежинки от статично електричество, каквито Девън не беше виждал до този миг, запълниха изображението на монитора. На другите пет екрана, показващи образите от останалите двайсет камери, се появи същата картина и охранителната система в миг ослепя.

Едновременно с това Девън чу звук от барабани, глух и странен, и едва доловима провлечена мелодия. През подметките на обувките си усети вибрирането на бетонния под в ритъма на барабаните.

Не се притесни, защото образът на мониторите за вратата и прозорците се възстанови и всички лампички на таблото светеха в зелено. Никой не се опитваше да влезе. Ако звукът и вибрациите се бяха засилили, недоумението и загрижеността на Девън щяха да прераснат в тревога.

Явлението продължи с непроменена сила и след около половин минута тихото барабанене заглъхна, вибрациите се изгубиха и сините звездички изчезнаха от плазмените екрани. Многото образи, обхващани от охранителните камери, се завърнаха.