Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

В музеите и частните колекции имаше доста такива образци… и най-хубавото беше, че преобладаваха качествените оръжия, а не декоративните боклуци. Масивни, здрави, издържали проверката на времето железарии. Те отново се върнаха в живота на Обединеното кралство. Често можеше да се видят обикновени граждани, носещи боздугани, алебарди или двуостри бойни брадви. Аз самият станах поклонник на този голям двуръчен меч, известен като „клеймор“, макар че едва ли бихте си го представили, съдейки по външния ми вид например…

(Кима, леко смутен, и посочва меча, който изглежда по-дълъг от самия него.)

Не е идеален и изисква умело боравене, но пък с времето така свикваш с него, че сам се изненадваш на какви неща си станал способен ти или другите около теб…

(Поредната пауза. Дейвид определено се чувства неловко. Протягам му ръка.)

Много ви благодаря, задето ми отделихте от времето си…

Почакайте… Има… и още нещо.

Ако не се чувствате добре…

Не, моля ви, всичко е наред! (Въздъхва дълбоко.)Тя… тя не пожела да замине, разбирате ли? Въпреки възраженията на Парламента настоя да остане в Уиндзор. „Докато всичко това не приключи“, както сама се изрази. В началото си мислех, че го прави от фалшива гордост или подплатено от страх безсилие. Опитах се да я вразумя, умолявах я едва ли не на колене… Изтъкнах й, че е направила предостатъчно. Знаете за Балморалския указ, нали? С този декрет тя превърна всички свои имения в зони за сигурност за всеки, който успее да се добере до тях и да ги защитава… Споделих й, че спокойно може да се присъедини към роднините си в Ирландия или на остров Ман…

Тя какво ви каза?

„Най-голямата награда е да служиш на народа си.“ (Прочиства гърлото си; забелязвам как горната му устна потреперва за миг от вълнение.)Това всъщност са думи на баща й; поради тази причина навремето той отказа да избяга в Канада през Втората световна война и поради същата причина по времето на Битката за Британия майка й посещаваше цивилните, криещи се от бомбардировките в тунелите на лондонското метро… Точно това е и причината да продължаваме да бъдем онова Обединеното кралство, което толкова време сме били… Тяхната мисия, тяхната задача винаги е била да олицетворяват величието, заложено в националния ни дух. Те винаги са служили като пример за останалите, понеже са били най-силните, най-храбрите и най-добрите от нас. И в известен смисъл ние сме тези, които ги управляваме, а не обратното, и те са били длъжни да пожертват всичко — наистина всичко, — за да издържат това непосилно бреме, с което само Господ Бог би се справил. Иначе какъв би бил смисълът? Нищо по-лесно от това да захвърлим всички традиции, да изкараме на площада проклетата гилотина и да сложим край на всичко веднъж завинаги. Повечето хора се отнасяха към тях като към старинни замъци — порутени, прашасали вехти реликви, които не стават за нищо друго, освен за привличане на туристи. Но когато небесата притъмняха и страната почувства нужда от помощта им, и едните, и другите засияха в първоначалния си, изконен смисъл. Едните защитиха нашите тела, а другите — нашите души.

(По време на Втората световна война този голям коралов остров е служил като основна предна база на тихоокеанския флот на САЩ. А по време на Z-тата световна война е приютявал не само американски военни кораби, но и стотици граждански плавателни съдове. Един от тях е бил „Урал“ — първият официален предавател на радио „Свободна земя“. Сега той е превърнат в музей и неслучайно документалният филм „Словото по време на войната“ му отделя такова сериозно внимание. Един от хората, интервюирани за продукцията, е и моят събеседник Барати Палшигар.)

Нашият най-страшен враг беше невежеството. Лъжите и суеверията, фалшивата информация, дезинформацията… Невежеството погуби милиарди хора. Невежеството стана причина за Войната със зомбитата. Ако по онова време знаехме това, което знаем сега… Ако вирусът на възкръсналите мъртъвци ни беше така познат като туберкулозата, да речем, нещата щяха да бъдат съвсем други. Представете си какво би било, ако хората по цял свят — или поне тези, които уж трябваше да ги защитават — имаха реална представа срещу какво се изправят. Истинският ни враг беше невежеството, а суровите факти бяха оръжието ни.

Когато се присъединих към радио „Свободна Земя“, то все още се наричаше „Международна програма за масово осведомяване в сферата на здравеопазването и безопасността“ Названието, с което стана известно впоследствие, му бе дадено от хората и общностите, които слушаха нашите предавания.