Уильям Гибсон - Невромантик

— Идиотско е, Кейс.

— Какво толкова идиотско има?

— Все едно, че те познавам. Оная справка, дето я имат. Знам как са ти вързани жиците.

— Изобщо не ме познаваш, сестро.

— Всичко е наред, Кейс. Просто те е докопал лошия късмет.

— Ами той? Наред ли е, Моли?

Роботът-рак се придвижи към тях, като заобикаляше ситните вълнички чакъл. Бронзовата му броня изглеждаше като да е на хиляда години. Когато стигна на около метър от нейните ботуши, изстреля кратък светлинен поток и за миг замръзна за момент, обработвайки получените данни.

— Преди всичко, Кейс, мисля за моя собствен сладък задник.

Ракът промени посоката си, за да я заобиколи, но въпреки това тя го изрита с похвална точност на удара. Сребристата пластинка на върха на ботуша издрънча при удара в бронята. Машината се прекатури по гръб, ала скоро бронзовите й крайници я върнаха в изправено положение.

Кейс приседна върху един камък и заразбива симетрията на чакълените вълнички с върха на обувката. Зашари из джобовете за цигари.

— В ризата ти — каза Моли.

— Ще ми отговориш ли на въпроса?

Кейс измъкна една сгърчена цигара от пакета Йехеюан и Моли му я запали с тънка плочка немска стомана, което приличаше повече на част от хирургически инструментариум.

— Ами, какво да ти кажа, човекът определено гони нещо. Сега е въшлив с пари, а по-рано изобщо не е било така, пък и непрекъснато получава още и още — Кейс долови някакво нервно стягане около устните й. — Или може би… може би нещо го гони него… — Моли сви рамене.

— Какво значи това?

— Не зная точно. Знам, че не знам за кого или за какво всъщност работим.

Кейс се загледа в близначната двойка огледала. След като в събота сутринта излезе от Хилтън, той се бе върнал в Евтиния хотел и спа десет часа. После се мота дълго и безцелно из охраняваната зона на пристанището, зяпайки чайките, които се рееха в кръг отвъд верижния парапет. Ако тя го беше проследила, добра работа беше свършила. Кейс всячески беше отбягвал Нощния град. После дълго чака в ковчега обаждането на Армитаж. И ето го сега в този тих заден двор, неделя следобед, до него момичето с тяло на гимнастичка и ръце на фокусник.

— Ако може да дойдете, сър, анестезиологът ви чака — санитарят се поклони, обърна се и се прибра в клиниката, без да дочака, дали Кейс ще го последва.

Мирис на студена стомана. Лед, който гальовно докосва гръбнака му.

Изгубен, толкова нищожно малък сред онази тъмнина; ръце, които се вледеняват; образ на тяло, който избледнява по коридорите на небето с цвят на телевизионен екран.

Гласове.

После черен огън, който достига разклоняващите се краища на нервите; болка, по-голяма от всичко, на което е дадено името болка…

Задръж. Не мърдай.

И Рац беше там, и Линда Лий, Уейдж и Лони Зоун, десетки лица от неоновата гора, моряци и крадци, и курви — там, където небето е отровно сребристо, отвъд верижния парапет и затвора на черепа.

По дяволите, не мърдай!

Където небето постепенно губеше съскащия статичен заряд и преминаваше в безцветността на мрежата, и той съзря шурикен, неговите звезди.

— Стига, Кейс, трябва да намеря вената ти!

Тя мачкаше гърдите му със синя пластмасова спринцовка в едната си ръка.

— Ако не лежиш мирно, ще ти прережа шибаното гърло! Още си фрашкан с инхибитори на ендорфина.

Кейс се събуди и откри, че тя се е изпънала до него в тъмното.

Вратът му беше чуплив, направен от съчици. От средата на гръбнака му неспирно излизаха болезнени пулсации. Появяваха се образи и плавно преминаваха един в друг — трептяща комбинация от кулите в Спрол и грубо отсечените куполи на Фулър; неясни фигури, които го дебнеха в сянката под някакъв мост или надлез…

— Кейс? Сряда сме, Кейс.

Тя се завъртя и се пресегна през него. Едната й гърда обърса ръката му над лакътя. Чу я да разкъсва станиола върху капачката на шише с вода и да пие.

— Ето, вземи — пъхна тя бутилката в ръката му. — Виждам в тъмното, Кейс. Микроканални видеоусилватели в очилата ми.

— Боли ме гърбът.

— Там ти смениха гръбначномозъчната течност. Смениха също и кръвта ти. Кръвта, защото имаш и нова задстомашна жлеза, освен другото. И малко нова тъкан, присадена към черния дроб. Оная работа с нервите, не знам точно какво правиха. Много те боцкаха. Ама не стана нужда да те човъркат навсякъде, де — тя се разположи отново до него. — 2:43:12 сутринта е, Кейс. Имам цифров дисплей на чип в оптичния си нерв.

Кейс се привдигна и се опита да отпие от бутилката. Задави се и се закашля, блудкаво-топла вода оплиска гърдите и бедрата му.