Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Лукас, — започна Боби, докато Лукас човъркаше деликатно в дупките между големите си квадратни зъби, — какво ще стане, ако примерно те помоля да ме закараш до Таймс Скуер и да ме оставиш там?

— Охо, — каза Лукас и остави клечката, — най-прословутият акър земя в града. Какъв е проблемът, Боби, нещо с дрога ли?

— Ами не, просто се чудех.

— За какво? Искаш ли да идеш до Таймс Скуер?

— Не, просто това беше първото място, което ми дойде наум. Имах предвид, че, всъщност, дали ще ме пуснеш да изчезна?

— Не, — отговори Лукас, — да не си оставяме неясноти. Но не бива да мислиш за себе си като за затворник. По-скоро като за гост. Ценен гост.

Боби се усмихна слабо.

— Хм. Окей. Сигурно нещо като разходка с охрана.

— Точно — каза Лукас и отново се зае със златната клечка за зъби. — И докато сме тук, сигурно изолирани от добрия Ахмед, е време да си поговорим малко. Мисля, че брат Бийвър вече ти е разказал някои неща за нас. Какво мислиш ти, Боби, за това, което той ти е казал?

— Ами, то е наистина интересно, — каза Боби, — само че не съм сигурен, че ми е ясно.

— И какво не разбираш?

— Ами, не разбирам тая работа с вудуто…

Лукас повдигна вежди.

— Имам предвид, че си е твоя работа дали го купуваш, в смисъл дали го вярваш, нали? Само че примерно сега Бийвър говори за бизнес, на уличен техно по-добре от кой да е, а в следващия момент говори за мамбота, призраци, змии и…

— И какво?

— Коне — каза Боби. Гърлото му се беше свило.

— Боби, знаеш ли какво е метафора?

— Някакъв чарк? Като примерно резистора?

— Не. Остави тогава метафората. Когато Бийвър или аз ти говорим за лоа и техните коне, както наричаме малцината, които лоа са избрали да яздят, ти трябва да си представяш, че говорим на два езика едновременно. Единият от тях вече го знаеш. Това е уличният техно, както му викаш. Може да използваме различни думи, но говорим на техно. Може да наричаме Угу Ферай нещо, което ти би нарекъл ледотрошач, разбираш ли? Но по същото време и със същите думи ние говорим и за други неща, и тях ти не ги разбираш. Не ти е и нужно. — Той остави настрани клечката за зъби.

Боби пое дълбоко въздух.

— Бийвър каза, че Джаки е кон на някаква змия, на змия на име Данбала. Мож’ ли ми го изкара това на уличен техно?

— Дадено. Представи си Джаки като кибердек, Боби, киберпространствен дек, много красив и със стройни глезени. — Лукас се ухили и Боби се изчерви. — Представи си Данбала, когото някои хора наричат змията, като програма. Да кажем, като ледотрошач. Данбала се зарежда в дека Джаки, Джаки реже леда. Това е то.

— Окей, — каза Боби, опитвайки се да го схване, — тогава какво е мрежата? Ако тя е дек, а Данбала е програма, какво е киберпространството?

— Светът — отговори Лукас.

— Най-добре ще е да продължим пеша — каза Лукас. Ролсът спря тихо и меко и Лукас се изправи, закопчавайки сакото си. — Ахмед привлича твърде много внимание.

Той взе бастуна си, и вратата се отключи с мек щракащ звук.

Боби се измуши след него в непогрешимата като подпис миризма на Агломерата, богата амалгама от застояли изпарения от подземните пътища, древни сажди и канцерогенния парлив аромат на нова пластмаса, всичко това пропуснато през въглеродния мирис на забранени изкопаеми горива. Високо над главите, в отразения блясък на лампите по арките, един от недовършените Фулърови куполи прикриваше две трети от розовото като пушена пъстърва небе. Назъбеният му край приличаше на разчупена сива пчелна пита. Куполите на Агломерата генерираха непланирани микроклимати; срещаха се области от по няколко квартала, където фини кондензирани капки постоянно се сипеха от опушените опори, и секции с високи куполи, известни със статичните си разряди, един типично градски вариант на светкавица. Докато Боби вървеше след Лукас по улицата, духаше груб вятър, топъл, прашен бриз, който вероятно имаше нещо общо с промените в налягането в простиращата се под целия Агломерат система подземни пътища.

— Помни какво ти бях казал. — Лукас присвиваше очи срещу праха. — Този човек е много повече, отколкото изглежда. Дори ако не беше нищо повече, отколкото изглежда, пак щеше да трябва да му дължиш известен респект. Ако искаш да бъдеш жокей, сега ще видиш един километричен камък в търговията.

— Аха, ясно. — Боби прекрачи посивяло парче разпечатка, което се опитваше да се увие около глезена му. — Значи от него сте купили с Бийвър…

— Ха! Не! Помни какво ти бях казал. Когато говориш навън на улицата, това е все едно да си закачиш думите на дъска за обяви…