Уильям Гибсон - Нулев брояч

Звездата се разсмя и вдигна чашата си с изстудена Рецина.

— Мразиш я, нали, Робертс? Твърде голямо късметлийче е за теб, нали? Още не е направила нито една грешка… — Двамата седяха на груб каменен балкон, гледайки как вечерният кораб отпътува за Атина. Два покрива по-надолу по посока на пристанището момичето лежеше на затоплено от слънцето водно легло, гола, с разперени ръце, като че ли прегръщаше каквото беше останало от слънцето.

Той бутна напоената с олио коричка в устата си и облиза тънките си устни.

— Ни най-малко. Не я мразя. Изобщо недей и да го мислиш.

— Приятелят й — каза Тали, когато втора фигура, момчешка, се появи на долния покрив. Имаше тъмна коса и носеше свободни, небрежно скъпи френски спортни дрехи. Докато те гледаха, той отиде до водното легло и се сви до момичето, протягайки ръка да я докосне. — Красива е, Робъртс, нали?

— Е, — каза директорът на групата, — виждал съм нейните „преди-та“. Всичко е хирургия. — Сви рамене с поглед, вперен в момчето.

— Ако беше виждал моите „преди-та“, някой щеше да напълни дупката заради това. Тя обаче все пак има нещичко. Добри кости… — Тя отпи вино. — Това ли е избраната? Новата Тали Ишъм?

Той отново сви рамене.

— Виж го тоя ситен келеш. Знаеш ли, че взема заплата почти колкото моята сега? И какво точно прави, за да я изкара? Бодигард… — Устните му се свиха, тънки и криви.

— Поддържа я щастлива — усмихна се Тали. — Получихме ги като пакет. Той е ездач върху нейния договор. Знаеш го.

— Завиждам му на дребното копеле. Право от улицата е, и го знае, и не му пука. Боклук. Знаеш ли какво носи в багажа си? Киберпространствен дек! Вчера ни задържаха три часа, турски обичаи, когато намериха проклетото нещо… — Той поклати глава.

Момчето се изправи, обърна се и отиде до ръба на покрива. Момичето седна, погледна го и бръсна косата си настрани от очите. Той стоя там дълго, гледайки атинските кораби, и нито Тали Ишъм, нито директорът на групата, нито Анджи знаеха, че вижда сивата вълна на баритаунските блокове да се разбива в тъмните кули на Проектите.

Момичето се изправи, пресече покрива и го хвана за ръката.

— Какво ще правим утре? — попита накрая Тали.

— Париж — каза той, вземайки куфарчето Хермес от каменния парапет и прехвърляйки автоматично тънък сноп жълти разпечатки. — Онази Крушкова.

— Познавам ли я?

— Не. Изкуствоведство. Върти една от двете им най-модни картинни галерии. Няма много интересна история, въпреки че имаме един любопитен намек за скандал по-рано в кариерата й.

Тали Ишъм кимна, игнорирайки го, и загледа как ученичката й прегръща момчето с тъмната коса.

Когато момчето стана на седем години, Търнър взе стария Уинчестър на Руди в калъфа му от синтетика и двамата тръгнаха на разходка нагоре по стария път, обратно към разчистеното място.

Разчистеното вече беше специално място, защото майка му го беше довела тук миналата година и му беше показала аероплан отзад в дърветата, истински аероплан. Беше затънал в гнили листа, но все още можеше да седнеш в кокпита и да се преструваш, че летиш. Майка му беше казала, че е тайна, и че може да каже само на баща си и на никой друг. Ако поставиш ръката си върху пластмасовата кожа на аероплана, кожата ще си промени цвета и ще остави отпечатък точно с цвета на дланта ти. Майка му обаче не беше се развеселила, и беше плакала, и искаше да говори за чичо му Руди, който той не си спомняше. Чичо му Руди беше едно от нещата, които момчето не разбираше, както и някои от шегите на баща си. Веднъж беше попитал баща си защо има червена коса, откъде я е взел, и баща му се беше разсмял, и му беше казал, че я е взел от Холандеца. Тогава майка му замери баща му с възглавница, и той никога не разбра кой е Холандеца.

На разчистеното място баща му го научи да стреля, поставяйки парчета дърво върху стар пън. Когато момчето се умори, те легнаха по гръб и загледаха катеричките.

— Обещах на Сали, че няма да убиваме нищо — каза мъжът, и обясни основите на лова на катерички. Момчето слушаше, но част от него си мечтаеше за аероплана. Беше горещо, и можеше да чуеш как пчелите бръмчат някъде близо, и как водата тече по скалите. Когато майка му се беше разплакала, тя беше казала, че Руди е бил добър човек, че е спасил живота й, че я е спасил от младата й глупост, а веднъж от един наистина лош човек…

— Вярно ли е това? — запита то баща си, докато баща му обясняваше за лова на катерички. — Че те са толкова глупави, че винаги се връщат и биват застрелвани?