Саймон Морден - Степени на свобода

— Така изглежда. Днес ти вече вдигна две революции, защо да няма и трета? — Карило се прегърби още повече. — Може би ще пийна още малко от най-доброто уиски на Кентъки.

Петрович плъзна бутилката към него.

— Значи, и двамата преживяваме странни дни. Предполагам, че няма да споменаваш имена.

— Като знам какво се случва с хората, които ти се изпречват на пътя, не. Ще има разследване, проведено in curia 12 12 in curia (лат.) — в съда. — Б.пр. , и резултатите няма да бъдат оповестявани. Сигурен съм, че можеш да създадеш някакъв софтуер, който да проследи срещите и оставките, но те съветвам да не го правиш. — Карило повдигна бутилката и се намръщи, когато видя какво количество е останало. След това сви рамене и си наля отново. — Може и да действаме бавно, но за сметка на това щателно.

— Като американците.

— Непрекъснато забравяш, че и аз съм един от тях.

— Самият ти непрекъснато забравяш, че си от тях. Но не бих нарекъл онова, което се случва там, революция. В ядрото й все още е Реконструкцията.

— Макензи беше свален за един час и ти получи всичко, което искаше. Това определено може да се нарече един вид победа.

— Но на каква цена. Чёрт , ние загубихме толкова много, за да получим толкова…

— Малко? Мога да направя списък на постиженията ти, но това няма да те накара да се почувстваш по-добре.

— Не мога да се престоря, че не съм го видял; при моите настройки мога да изгледам всичко отново с висока резолюция винаги когато пожелая. Не мога и да променя нещата — днес убих много хора и те няма да се върнат.

— Рядко го правят — промърмори Карило. — В такъв случай да приключваме тук. Ако все още искаш да го направиш, разбира се.

— Да. Размишлявах дълго и след като съм такъв ёбаный гений, трябва поне понякога да съм прав.

Петрович пресуши чашата си и вдигна ръка, готов за хвърляне.

Кардиналът го улови за китката и взе чашата.

— Достатъчно неща счупи за един ден.

Той я остави до своята и се надигна вдървено. Студът се беше просмукал в костите му, а кардиналът не беше изпил толкова много уиски, колкото Петрович.

Поведе го нагоре по стъпалата към високата дървена врата. Почука няколко пъти с кокалчетата на пръстите си; вратата се отвори съвсем мъничко, след това зейна широко. Сестра Мари, облечена както обикновено, стоеше отстрани. Когато се озоваха между външната и вътрешната врата, тя застана до Петрович и го огледа от главата до петите.

— Оръжията, моля — каза монахинята.

— Защо си мислиш, че нося?

— Ако не носиш, ще си помисля, че си откачил.

— Това е Свободната зона, а не Дивият запад. — Все пак Петрович вдигна ръка над главата си. — Можеш да ме претърсиш, сестро. Няма да намериш… хуй, знаеш ли какво? Ще сложа край на евтините преструвки и ще те оставя да си свършиш работата.

— Благодаря.

Ако смяташе, че просто ще махне с ръка и ще го пусне, той много бъркаше. Тя го претърси методично по своя си начин, също като мъжете, които охраняваше. Когато приключи, го погледна и примигна.

— Можеш да вземеш моя пистолет, когато излизаш — предложи му тя.

— Много мило от твоя страна. Но ще дойдат да ме вземат, а те разполагат с всички необходими оръжия.

Петрович свали ръката си и тръгна напред, но сестра Мери протегна ръка и го спря.

— Има няколко основни правила, mon ami 13 13 mon ami (фр.) — приятелю мой. — Б.пр. . Не го докосвай въобще, никога. Дори ако реша, че се каниш да се ръкуваш с него, ще се намеся. Второ: ти си тук въпреки моето мнение и аз все още не съм убедена, че това е добра идея. Ако нещата не тръгнат в добра посока или дори не поемат наникъде, ще поискам прекратяване. Oui? 14 14 Oui? (Фр.) — Да? — Б.пр.

Петрович кимна.

— В мен няма капчица гняв, сестро.

— Не ти вярвам. Ти можеш да произведеш гняв по същия начин, както произвеждаш електричество — от нищо.

Но тя бутна втората двукрила врата и я задържа, за да ги пропусне.

Вътре беше толкова светло — толкова много лампи, толкова много бяло и златно. Колони от мрамор и слонова кост поддържаха болезнено високия таван, а нефът беше направен така, че неустоимо да привлича погледа към бароковия покрит олтар.

— Ёбаный стос. — Петрович се огледа и зърна извивката на органовите тръби и галерията на хора. — Вие сте толкова изпълнени с противоречия, че е същинско чудо как не се взривявате всяка сутрин. Как може някой да оправдае наличието на такъв лукс, когато…

— Била е построена през епоха, когато подобни неща са били създавани, за да възвеличаят Бог. — Карило стоеше до него и разглеждаше статуите в нишите и великолепните картини. — Аз съм най-обикновен йезуитски свещеник. Нито търся, нито избягвам такива места — те са такива, каквито са, и в края на краищата са просто сграда.