П. Каст - Изпепелена

Ръката му моментално спря. По тялото му премина тръпка и като отвори очи, забелязах, че зениците му са разширени.

- Вече можеш да спреш - повторих аз нежно. - И много ти благодаря, че помогна на Старк да дойде при мен.

Той примига и очите му се проясниха. Гласът му бе дрезгав и едва не се разсмях, като разпознах шотландския акцент, който Старк имитираше:

- Добре, жено, както пожелаеш.

После се отдръпна. Знаех, че кралицата го е прегърнала, и чувах как му говори нещо. Знаех, че в залата има и други воини. Знаех, че там са Афродита и Дарий, но не обърнах внимание на нито един от тях.

За мен Старк беше единственият в стаята. Единственият, който имаше значение.

Приближих се до окървавеното му тяло. Този път усетих миризмата и тя определено ми въздейства. Сладка и опияняваща, направо ми потече слюнка. Но не трябваше да мисля за това. Сега не бе моментът да се разконцентрирам от кръвта на Старк и желанието, което изпитвах към нея.

Вдигнах ръка.

- Вода, ела при мен.

Когато меката влага на елемента ме обгърна, махнах с ръка към окървавеното тяло на Старк:

- Отмий кръвта от него.

Водата ми се подчини. Над Старк се спусна нежен дъжд, който изми кръвта от гърдите му, стече се по камъка, следвайки орнаментите, и изпълни двата жлеба от двете страни на камъка.

Рога. помислих си аз. Приличат ми на два огромни рога.

Когато водата изми всичко, ми направи впечатление, че рогата не са бели, а блещукат в красиво мистично черно, което ми напомняше за нощното небе.

Но нямах време да се дивя над магията, която усетих в тях. Доближих се до Старк. Тялото му вече бе чисто. Раните не кървяха, макар да бяха червени и отворени. Изведнъж осъзнах какво виждам и притаих дъх. По гърдите на Старк разрезите бяха образували стрели. Изцяло изрисувани с триъгълен връх и пера. Перфектно си подхождаха със счупената стрела на гърдите му.

Сложих ръка на белега, появил се в мига, когато той спаси живота ми. По-точно първия път, когато го направи. С изненада забелязах, че все още стискам златната нишка. Вдигнах нежно ръката на Старк и завързах края й за китката му. Изведнъж тя стана по-твърда, по-плътна и заприлича досущ на гривната на воина, само че тази бе украсена със стрели, една от които счупена.

- Благодаря ти, богиньо - прошепнах аз. - Благодаря ти за всичко.

После сложих ръка върху сърцето на Старк и се наведох. Миг преди да притисна устните си към неговите, прошепнах:

- Върни се при своята кралица, бранителю. Всичко свърши.

Клепачите му трепнаха и се отвориха. В този момент чух как звънкият глас на Никс изпълни съзнанието ми:

Не. дъще. Не е свършило. Това е едва началото...

BURNED: The House of Night Book 7

P, C. Cast, Kristin Cast

Copyright C 2010 by PC ( ast and Kristin Cast. Al! rights reserved.

п.с.

Изпепелена

П. С. Каст, Кристин Каст

Превод от английски език Първо издание

СОФТПРЕС

@ Емилия Андонова, превод, 2010 Редактор: Слави Димов Гл. редактор: Димитър Риков Коректор: Ива Колева

Графично оформление: Александрина Иванова Дизайн на корицата: Радослав Донев

Печат: Издателство СофтПрес София, 2011

Формат: 60/84/16 Печатни коли: 22,5

ISBN 978-954-685-777-4