П. Каст - Преследвана

— Ще се постарая да не викам много силно — каза Стиви Рей. Изглеждаше съвсем сериозна и помня, че сърцето ми се сви както сега, докато си припомнях всичко.

— Ох, миличка, викай колкото си искаш. И аз ще викам с теб. — После се обърнах към Дарий: — Готова съм, можем да започнем, когато кажеш.

— Ще срежа и перата, и края на стрелата отпред на гърдите й. Ти вземи това. — Той ми подаде парче марля, напоено със спирт. — Дръж отрязания край с тази марля. Когато хвана стрелата отзад и съм готов, ще ти кажа да буташ. Бутай с всички сили, а аз ще дърпам. Предполагам, че ще излезе лесно.

— Но може би ще боли мъничко? — попита отпаднало Стиви Рей.

— Жрице. — Дарий постави големите си ръце върху крехките й рамене и я погледна в очите. — Ще боли повече от „мъничко“.

— Затова съм тук — каза Афродита. — Ще те държа, за да не прецакаш работата, докато се гърчиш и виеш от болка. — Тя се поколеба за миг, после добави: — Но ако пощурееш и ме ухапеш отново, ще ти смачкам физиономията.

— Няма да те ухапя, Афродита — каза отпаднало Стиви Рей.

— Стига вече, хайде да започваме — намесих се аз.

Преди Дарий да разкъса напълно това, което бе останало от ризата й, той я погледна и каза смутено:

— Жрице, ще трябва да разголя гърдите ти.

— Мислех си за това, докато работеше по гърба ми. Ти си нещо като лекар, нали така?

— Всички синове на Еребус имат медицински познания, за да могат да помагат на ранените си братя. — Той заряза за момент строгото си изражение и й се ухили. — Така че… да, можеш да ме приемеш за лекар.

— Тогава няма проблем. Лекарите са обучени да не обръщат внимание на голотата на пациентите си.

— Да се надяваме, че обучението му не е било пълно и цялостно — измърмори Афродита.

Дарий й смигна съучастнически, аз прихнах, което накара Стиви Рей да се изкиска и след това веднага да изпъшка от болка. Тя се опита да ми се усмихне, но беше прекалено бледа.

Някъде по това време се разтревожих истински. Горе, в „Дома на нощта“, неживият мъртъв Старк бе изпълнил зловещата заповед на Неферет, бе прострелял Стиви Рей и кръвта й плисна като фонтан. Беше толкова много и изглеждаше, че земята около нея кърви. Така се изпълни предсказанието за освобождаването на тъпия паднал ангел Калона от тъпия му многовековен затвор в земята. Имах чувството, че цялата кръв на Стиви Рей се изсипа на земята, но колкото и да беше странно, тя изглеждаше добре, движеше се и говореше в пълно съзнание.

— Готова ли си, Зоуи?

Гласът на Дарий ме стресна. Зъбите ми затракаха от страх толкова силно, че едва успях да изрека:

— Д-да.

— Стиви Рей — обърна се нежно към нея той, — готова ли си?

— Предполагам, да, както винаги. Но държа да ти кажа, че не искам повече да ми се случват такива неща.

— Афродита? — вдигна поглед той и й кимна.

Афродита коленичи на пода пред леглото, хвана здраво двете ръце на Стиви Рей над лакътя и й каза:

— Опитай се да не мърдаш много.

— Ще се постарая.

— На три — погледна ни Дарий, приближи голямата ножица до стрелата и започна да брои. — Едно… две… три!

Всичко се разви много бързо. Дарий клъцна края на стрелата, сякаш беше тънка клонка.

— Покрий я! — извика към мен и аз притиснах марлята към стрелата, чийто край все още стърчеше два-три сантиметра точно между гърдите на Стиви Рей, а той мина зад гърба й.

Тя стискаше здраво очи, дишаше накъсано, поемаше въздуха на малки, шумни глътки. По лицето й се стичаха бисерни капки пот.

— Отново действаме на три, само че този път ти започваш да избутваш стрелата към мен — чух гласа на Дарий.

Искаше ми се да спра всичко това и да извикам: „Не, хайде да я превържем и да се опитаме да я отведем в болница“, но той започна да брои.

— Едно… две… три!

Натиснах твърдия, прясно отрязан край на стрелата. В същото време Дарий, подпрян с една ръка за рамото на Стиви Рей, я измъкна от тялото й с едно рязко движение, придружено с отвратителен мляскащ звук.

Стиви Рей изпищя. Аз също. След мен изпищя и Афродита. Стиви Рей се отпусна в ръцете ми.

— Дръж марлята върху раната — нареди ми Дарий и умело почисти новата дупка на гърба й.

Помня, че непрекъснато повтарях:

— Всичко е наред. Всичко е наред. Вече излезе, всичко свърши…

Помня как заплакахме с Афродита. Стиви Рей притискаше главата си в рамото ми и не можех да видя лицето й, но усетих сълзите й по блузата си. Дарий я подхвана под мишниците и й помогна да легне отново, за да превърже входната рана. И тогава страхът ме разтърси до дъно. Не бях виждала толкова блед човек като Стиви Рей, не и жив. Очите й бяха плътно затворени, но кървавите й сълзи оставяха ужасни следи по бузите й и контрастът между тях и прозрачната й, лишена от цвят, кожа беше зловещ.